Хора, които у нас ходят в дрипи, не похващат нищо и къщите им са полусрутени, след година-две в Швеция се завръщат с коли, добре облечени, купуват си къщи и садят райграс. Това са началото и краят на печелившия бизнес с мизерията на българина в едно изречение.

То е част от историята за 46-годишен безработен, осъден в Лом за организиране на трафик на хора и експлоатацията им като просяци в чужбина. Стотици жители на най-бедния район в Европа - българския Северозапад, изкарват хляба си с протегнати за милостиня ръце в западни държави. Примамени от големите печалби в този бизнес с човешкото нещастие, престъпниците превозват все повече бедняци към богатите страни, обричат ги на кучешки живот и прибират събраните от тях с унижения пари, стана ясно на делото.

Една история като много други, разказана от в. "Труд".

Дни преди настъпването на новата 2015 г., докато Дядо Коледа тръгвал с чувалите подаръци от Северния полюс, както се твърди, Росен Найденов от монтанското село Аспарухово поел с бус, пълен с притиснати от мизерията мъже и жени към Швеция.

"В средата на декември 2014 г. мой роднина ме свърза с Росен Найденов, който обеща да ми уреди работа в чужбина. Ние с жена ми Мирена гладувахме и се съгласихме!", разказва Генчо Аврамов от монтанското село Владимирово. Пред двамата бедни цигани трафикантът, техен събрат по етнос, отначало дори не споменал за просия.

"Каза ни, че ще вършим много лесна работа, ще стоим пред големи магазини в Швеция, ще поздравяваме хората и те ще ни дават пари!", обяснява Генчо. Новият му познат, който се представил за благодетел, обещал на кандидат-гурбетчията по 25 лв. на ден, плюс пари за храна, кафе, цигари и квартира. А ако и жена му се включела в групата, заедно щели да печелят по 1500 лв. на месец, заявил Найденов.

Безработните роми се качили в буса на трафиканта заедно със семейството му и още един кандидат-просяк от ломското село Трайково и на 20 декември пристигнали в град Норкьопинг, недалеч от Балтийско море. Росен настанил бедняците в обща квартира без ток, отопление и тоалетна, а на следващата сутрин ги извел на обещаната работа. Но още първите дни разбили на парчета примамливите картини за безгрижен живот и лесни печалби, които Найденов рисувал пред гладните роми.

Генчо и Мирена висели по 13 часа на ден при минус 30 градуса пред магазини и събирали милостиня с пластмасови чашки в ръце. Босът им забранил да ядат и пият, да ходят до тоалетна и да мърдат дори на метър от местата си.

Според разказите им шведите им давали на ден около 6500 крони - към 1000 лева. "Хората са много добри, богати и милостиви. Дават ни пари, даже и храна, и дрехи!", разказват бедняците. Шефът им обаче вечер прибирал до цент полученото. В ледената и тъмна квартира двамата се свивали гладни, докато Росен и семейството му се нахранели и им хвърлели като на кучета остатъците от вечерята си.

Изнемощели от глад и студ, Генчо и Мирена на няколко пъти искали от боса парите си, но той все отлагал, обещавал да им вдигне надниците. А когато поискали да се върнат в България, направо побеснял.

"Закани се да ме хвърли в морето, за да ме изядат рибите, а Мирена да направи проститутка!", твърди Генчо.

Уплашени и безпомощни в чуждата държава, където не познавали никого и не знаели езика, двамата продължили да просят, без да получат никакви пари. Чак когато през февруари Мирена разбрала, че е бременна, двамата с мъжа й категорично отказали да стоят на улицата повече и поискали да се приберат в родината.

Росен Найденов откарал семейството на летището в Норкьопинг, хвърлил им 100 лв. и ги оставил. С много мъки двамата успели да стигнат до Стокхолм, свързали се с близките си в България и с пратени им пари най-после се върнали у нас. И веднага подали жалба в полицията за експлоатацията им като роби в Швеция.

Срещу Росен Найденов започнало дело. Бившите просяци твърдят, че по време на разследването Найденов на няколко пъти им предлагал по телефона да оттеглят показанията си, за което им обещал 2500 лв., кон и три овце. Но те не се съгласили.

"Не искаме животни, а парите си. Около 60 000 лв. изкарахме на Росен за два месеца!", заявили съпрузите. На досъдебното производство Росен Найденов не се признал за виновен.

"Генчо и Мирена искаха да изкарват пари, откарах ги в Швеция и им обясних как да просят. Това там не е забранено. Много нашенци просят, аз и жената ми също с това се прехранваме. Но не съм им прибирал парите! Помогнах им, а те изядоха и изпиха всичко, а после мен изкараха виновен", казал пред следователите трафикантът.

Пред съда обаче той се призна за виновен и сключи споразумение за 3 години затвор условно с 4 години изпитателен срок.

Разкаянието пред магистратите - истинско или фалшиво, му спести предвидената в закона присъда за трафик на хора - затвор от 3 до 8 години и глоба до 10 000 лева. Ако искат пари за преживените страдания, бедняците ще трябва да заведат дело срещу бившия си бос. Дни след процеса Росен Найденов не е в дома си в Аспарухово.

"Росен и семейството му са пак в Швеция. Изкарват пари. Купиха си нова къща тук, ремонтират я!", обясняват селяни.

Къщата на осъдения трафикант, потегната като нова, боядисана с ярък цвят и с два коня, изрисувани на фасадата, грее в центъра на селото.

"Много хора изкарват парите си в Швеция. Едни берат боровинки, но повечето просят. Каквото съберат, връщат на село. Купуват и стягат къщи!", разказват местните жители. Печалбите от просия са вдигнали цените на домовете в Аспарухово до 10-15 000 лв., почти колкото в съседните градове. Просяците в Швеция се връщат по родните си места облечени с нови дрехи, с пари в джоба и със самочувствие, споделят съселяните им.

"Явно има нещо много сбъркано в държавата ни. Хора, които тук ходят в дрипи, не похващат нищо и къщите им са полусрутени, след година-две в Швеция се завръщат с коли, добре облечени, купуват си къщи и садят райграс. Не знам просията или средата там ги променят, но със сигурност държавата трябва да преразгледа политиката си за интеграция!", казва кметицата на Аспарухово Людмила Макавеева. Сред просяците в Швеция е и семейството на Веселин и Десислава.

"Преди три години си купихме къща със заем, но нямахме пари дори да си плащаме вноските. Сега просим в Швеция и погасяваме дълговете. Правим и ремонт. Никой там не ни прибира събраното, работим само за себе си", твърди Десислава.

Според криминалисти голяма част от българските емигранти в Швеция наистина работят за своя сметка.

Солидните печалби в "бизнеса" на просяците обаче активизират криминално проявени и безскрупулни апаши, които извеждат зад граница слабограмотни и лесно манипулируеми бедняци и ги превръщат в живи машини за пари. По данни на полицията в Швеция от началото на 2016 г. в страната им има около 5000 емигранти, които си изкарват прехраната с просия, а от тях близо 1000 са българи.

"По-голямата част от тези хора просят доброволно, но има и организиран трафик на хора, което е престъпление. Ние трябва да помогнем на хората в нужда и да накажем онези, които нарушават закона!", заяви в началото на тази година шведският министър Оса Регнер.