Разказваме на хората как преди 7 000 години се е зародило светилището, казва проф. Николай Овчаров

Легендарният Перперикон е емблемата на Източните Родопи и най-големият мегалитен паметник на Балканите. Изцяло изсечен в скалите, той е един от най–древните монументални комплекси от времето на траките. В него е открито тракийското завещание, носещо спомена за бога на виното Дионис.
Скалният град, заедно с Царевец са най-посещаваните археологически обекти в България. Перперикон е сред първите петдесет световни култови обекта в книгата на британския автор Филип Кар-Гом "Свещени места по света: от Стоунхендж до Сантяго де Компостела". Скалният град е сравняван с Мачу Пикчу, възхищението си от него изразяват и известни учени като един от най–големите гръцки археолози проф. Николаос Стамболидис.
Днес Перперикон възкръсва. Свещеният град предлага неповторимо съчетание от уникалност в архитектурен, исторически, природен и мултирелигиозен аспект. От 2000 г. са започнати мащабни археологически проучвания под ръководството на проф. Николай Овчаров.

Перперикон има история, чието начало е преди 7 хиляди години. Тя започва в каменно-медната епоха /V-ІV хилядолетие преди Христа/ и продължава до 1361 година, когато след тежка обсада той е бил превзет от османските турци. Първият своеобразен "златен век" на култовия център е в късната бронзова епоха – от ХV до ХІ век преди Христа. Тогава той се превръща в най-голямото светилище на Балканския полуостров. Вторият голям връх в историята на Перперикон е в римската епоха – ІІІ-V век, когато той вече е свещен скален град с прави улици, с административни сгради и храмове. Разрастването му е свързано и със златодобива в рудниците, които са в близост, разказва проф. Николай овчаров. На Перперикон е открита най-ранната църква в Родопите от края на ІV век, от която е започнало покръстването на траките в планината. "От ХІІ до ХІV век той е епископски център, много важен град, за който нееднократно воюват България и Византия, за това свидетелстват документи", обяснява проф. Николай Овчаров.

По думите на учения Перперикон е проучен по един доста по-добър начин, тъй като вече има много по-съвършена методология. В момента дори се правят снимки с дронове, които показват цялата картина на улиците, площадите и храмовете, цялата инфраструктура на този град.
"Един обект като Перперикон винаги изненадва. Преди 15-16 години изобщо не знаехме какво ще има под тези поляни и гори. Сега вече ни е ясна цялата хронология на Перперикон и можем да разкажем всичко на хората, как преди 7 000 години се е зародило това светилище в скалите, как по-късно е преминало в голямото светилище на Дионис през тракийската епоха, за историята му от римския град до средновековния град. Сега говорим за Акропола и Двореца-светилище", разказва проф. Овчаров.
Наред с големия научен интерес към комплекса, нарастват и туристически посещения. Античният и средновековен град Перперикон е включен в 100-те национални туристически обекта на България. Постепенно регистрираните посещения достигат 150 000 годишно, а през миналата година - около 200 000. Свещеният град и неговите проучвания широко се отразяват не само в българските, но и в чуждите медии като CNN, Euronews и RTL, японска телевизия.
Днес вече комплексът има друга визия - алеи и съоръжения за наблюдение. Благодарение на това по западната част на Перперикон човек се движи по специални пътеки, от които вижда всичко от високо - целият грандиозен парк. Като исторически паметник на културата Перперикон вече е на европейско ниво. Мекият климат в Източните Родопи позволява тук да идват туристи от началото на март до края на ноември. „Показателно е, че само за 2015 г. приходите от Перперикон са близо 200 хил. лв., което го прави най–печелившото общинско предприятие", коментира кметът на Кърджали Хасан Азис. По думите му с приключването на този и следващи проекти Перперикон ще стане единица мярка за опазване и представяне на археологическите културни паметници не само в региона и страната, но и в Европа и света.