Пред света изникват още и още въпроси, за които няма отговор след неуспелия опит за преврат в Турция. Американците повдигат въпроса за отражението на събитията там върху националната сигурност на Съединените щати и останалата част от света. Доколко е сигурно да се съхраняват американските водородни бомби в турска авиобаза?, пита в материала си Ерик Шлосър. И ако по този въпрос са притеснени отвъд океана, как да сме спокойни ние в съседство.

В авиобазата Инджирлик в югоизточната част на Турция се намира най-голямото съоръжение за съхранение на ядрени оръжия на НАТО. В събота сутринта след нощта на военните действия американското посолство в Анкара издаде специално извънредно "Съобщение за американски граждани", предупреждавайки, че електрозахранването на Инджирлик е спряно и  че "местните власти отричат ​​пробиви там и изключване на тока" в базата. Инджирлик е трябвало да разчита на резервните генератори. Разположените там самолети на американските ВВС са получили забрана за излитане или кацане. Нивото на заплаха било вдигнато до FPCON Delta, най-високата степен на тревога, която се обявава при терористично нападение или когато то е предстоящо и неизбежно. В неделя командирът на базата генерал Бекир Еркан Ван и девет други турски офицери в Инджирлик са били задържани по подозрения в подпомагане на преврата. Американските полети били възобновени в базата скоро след това, но електричеството останало прекъснато още дни.

Според Ханс М. Кристенсен, директор на Ядрения информационeн проект на Федерацията на американските учени, в подземните хранилища в Инджирлик има около петдесет водородни бомби B-61 - повече от двадесет и пет на сто от ядрените оръжия в резерва на НАТО. Бомбата, която унищожи Хирошима беше еквивалентна на около 15 килотона тротил. За сравнение мощта на една бомба (която може да се регулира) B-61 в Инджирлик може да бъде (в същия еквивалент) от 0,3 килотона до 170 килотона.

Инджирлик е построен от американския инженерен корпус на армията в началото на Втората световна война. При присъединяването на Турция към НАТО през 1952 г., по време на Студената война Инджирлик се превръща в решаваща американска база. Времето за полет - около един час, до Съветския съюз прави базата отлична за американски изтребители, бомбардировачи, танкери и шпионски самолети U-2. И подобно на много бази на НАТО, тя съхранява американски ядрени оръжия. Стратегията на НАТО по това време е зависима от ядрените оръжия като противовес на възприеманите за превъзхождащи натовските съветски конвенционални сили. Заплахата от ядрена атака, твърди приетата доктрина, ще възпре съветските танкове да се придвижат към територията на НАТО. И предоставянето на ядрени оръжия на страните от НАТО ще укрепи съюза, давайки конкретни доказателства, че Съединените щати биха рискували ядрена война, за да отбраняват НАТО.

До средата на шейсетте години на 20 век над седем хиляди американски ядрени оръжия били разположени в Западна Европа, Гърция и Турция. Те били във всички размери, форми и вид - ядрени бойни глави, бомби, противопехотни мини, дълбочинни бомби, артилерийски снаряди, дори и малки ядрени снаряди, които могат да бъдат изстреляни от безоткатна пушка. Оръжията са били технически поддържани от американски служители, готови да бъдат предадени за използване по време на война на персонала на НАТО. Но държането на оръжията не е същото като контрола над тях. Делегация американски сенатори, която посетила Европа през 1960 г. била шокиран да открие водородни бомби, натоварени на германските самолети, които са били в бойна готовност и пилотирани германски пилоти. Натъкнали се на термоядрени бойни глави върху ракети, обслужвани от италиански екипажи. Ядрените оръжия се охранявали и транспортирали от "не-американци с не-американски автомобили". Кражбата или използването на тези оръжия от съюзниците в НАТО, предизвикали сериозна загриженост. "Основната лоялност на пазачите, разбира се, е към собствената им нация, а не към САЩ", предупреждават Сената в секретен доклад на делегацията.

Две години по-късно, по време на Кубинската криза, секретарят по отбраната Робърт Макнамара е притеснен, че турски офицери могат да се опитат да изстрелят ядрени ракети на НАТО към Съветския съюз без разрешение. Той нарежда на американските военни да саботират ракетите по някакъв начин, ако някой се опита да ги пусне. Впоследствие във водороднте бомби на НАТО били поставени кодирани ключове. Тези ключове, известни като PAL, са предназначени да възпрепятстват неразрешено използване на оръжията - бомбите нямало да се взривяват, ако операторът не въведе кода. Но PAL би могло да бъдат заобиколен от някой с подходящите технически умения. Когато двете съюзнички в НАТО - Гърция и Турция, били на прага на война през 1974 г., САЩ тайно отстранява всички ядрени оръжия на НАТО от Гърция и прекъсва кабелите на всички ядрени оръжия, съхранявани в Турция, което ги прави неизползваеми.

В момента, след разоръжаването, САЩ вече има около сто и осемдесет ядрени оръжия, разгърнати с НАТО, всичките B-61. Освен в Инджирлик, оръжията се съхраняват в бази в Германия, Холандия, Белгия и Италия. Днес символиката на тези бомби, е далеч по-важна от военната им ефективност. Ракетите с ядрени бойни глави достигнат целите много по-бързо, по-надеждно и с много по-голяма точност. Привържениците на ядрените оръжия в НАТО твърдят, че B-61  показват трайния ангажимент на Америка към съюза, заплашват Русия, и пречат членките на НАТО да разработят техни собствени водородни бомби. Противниците на оръжията, като Франк-Валтер Щайнмайер, германския външен министър пък , ги смятат за "абсолютно безсмислени" и привлекателна мишена за терористите.

За няколко часа и с подходящите инструменти и обучение, можете да отворите всяко от хранилищата с ядрени оръжия на НАТО, да извадите оръжието и да заобиколите неговия PAL. За секунди можете да поставите взривно устройство върху хранилището, да унищожите оръжието, което ще предизвика смъртоносен радиоактивен облак. Водородните бомби на НАТО все още се охраняват от войските на приемащите държави. През 2010 г., активисти за мир се изкатериха през оградата на авиобазата Клайне Брогел в Белгия, нарязаха втората ограда, достигнаха хранилището, съдържащо ядрено оръжие  и, поставиха антиядрени стикери по стените, Те щъкаха из базата един час и публикуваха видео на проникването в YouTube. Видеото показва, че белгийският войник, който най-накрая се изправя пред тях, носи незаредена пушка.

Притесненията за сигурността в Инджирлик доведоха до основен ъпгрейд на оградата на склада за ядрени оръжия наскоро. Инджирлик е на около седемдесет мили от сирийската граница, а от октомври американски самолети и безпилотни летателни апарати, базирани там атакуват сили на Ислямска държава. Близостта до контролираните от бунтовниците зони в Сирия и серията терористични актове в Турция накараха Пентагона, преди няколко месеца, да  "нареди заминаването" на всички членове на семействата на американските военни в Инджирлик. Те бяха помолени да напуснат веднага. Около две хиляди американски военнослужещи остават разположени там. Въпреки че Инджирлик вероятно има повече ядрени оръжия, отколкото всяка друга база на НАТО, там американски или турски самолети, оборудвани за тях. Бомбите просто седят в базата под земята и чакат да бъдат използвани или да бъде злоупотребено с тях..