От ДОСТ се обръщат към Върховния касационен съд и обжалват решението на съдия Лилия Илиева от Софийския градски съд, с което тя отказа да регистрира партията на Лютви Местан. От ДОСТ разпространиха жалбата си до ВКС, като в нея има едно особено искане - да бъде насрочено открито съдебно заседание в най-кратки срокове по разглеждане на жалбата.
Мотивът за това е че при евентуално положително за партията решение, да може тя да участва на предстоящите президентски избори.
Според ДОСТ решението на съдия Илиева е нищожно и незаконосъобразно. Първоинстанционният съд отхвърли искането с мотива, че абревиатурата на партията (която означава приятел на турски език) е чужда дума за българския език и при скандирането й на митинг, духът на закона би бил накърнен.
В жалбата си от партията на Местан уточняват, след дълга бележка по тълкуването на значението на думата:
"ДОСТ, макар и чужда по произход дума, несъмнено е част от българския говорим и писмен литературен език. Следва да се има предвид, че става въпрос не за самостоятелна лексема, а за абревиатура на същинското наименование на партията, което е "Демократи за отговорност, свобода и толерантност
Предвид на горното, смятаме за неправилен и необоснован мотива на съда, че "дост" е чужда за българския език дума, или тя е толкова чужда, колкото чужди са думи като "герб", "атака", "баста" (все имена на регистрирани политически партии), както и думи като "политика", "демокрация", "министър" и още десетки и десетки хиляди думи", пише в жалбата на партията.
Жалбоподателите изтъкват още, че с отказа да регистрира ДОСТ с мотива "използване на чужда дума в българския език за абревиатура" съдът е извършил неправомерна и забранена дискриминация, както на новоучредена политическа партия, така и на нейните учредители. "Това е пряко нарушение на основното човешко право за равенство пред закона", аргументират се от ДОСТ.
Според жалбоподателите същественият въпрос бил "дали има израз на политическа воля при произнасяне на думата "ДОСТ".Отговорът могъл да бъде единствено отрицателен. Дават исравнение с политическа воля, която можело да се открие в думата "атака", която е използвана за наименование на друга партия, надлежно регистрирана и участваща в политическия живот.
Те обвиняват съдия Илиева в пристрастност и предубеденост. Като очевиден знак за липсата на безпристрастност, жалбоподателите, представени от адвокатите Димитър Добрев и Менко Менков, посочват "скриването" на "писмо от граждани, организирали се срещу регистриране на новоучредената партия". Въпреки че съдията на няколко пъти дава указания на желаещите регистрация за допълнения и уточнения на документите, тя не ги е запознала с писмото, което обаче е използвала при постановяване на решението си, пише в жалбата на ДОСТ.
Жалбоподателите се запознали с писмото чак от решенито за отказ за регистрация. В писмото са представени списъци с по две или три имена и подписи, без ЕГН и адреси и се излагат твърдения без да се подкрепят с каквито и да било доказателства, обяснява още партията в жалбата си партията.
От ДОСТ не приемат като аргумент за обосноваване на етническия характер на партията доводът, че преобладаващият брой учредители били с турски имена. Дават и статистика, според която от 1084 учредители, 247 учредители носят български имена, т.е. почти 1/4.
След като се отказва регистрация с такъв аргумент, това води до дискриминация на ДОСТ и нейните учредители, смятат още от партията. За пример дават мнозинството членове на други партии, съществена част от които са граждани, чиито имена не са български по произход. "Общоизвестно е, че такива са ДПС, Евророма, ДРОМ, Народна Партия Свобода и Достойнство, Национално движение за права и свободи и др. Също така е общоизвестно, че партии, в които членуват преимуществено етнически българи, са партии "Атака", "Национален фронт за спасение на България", аргументират се жалбоподателите.
Според тях може да се заключи, че при всички партии преобладава един етнос като членска маса и питат реторично дали гражданите с избирателни права по българското законодателство, които носят "турски", "цигански" или други етнически имена и желаят да изразяват политическа воля чрез участие в партии, следва да сменят своите имена с български.
Според жалбоподателите съдът напълно неоснователно е приел и оценил в решението си, че искането на ДОСТ за отвод на съдията е било решително действие по "отпор" и пречене на съда и като такова било израз на формулираната в устава цел – "реализиране на решителни и всеобхватни реформи в съдебната власт като условие за ефективно противодействие на престъпност, корупция, задкулисие и олигархия".
