Американската средна класа – Америка е синоним на средна класа, защото на практика всички определят себе си като принадлежащи към тази категория, без значение от приходите си. Висшето образование би могло да се окаже проблем за всяко общество по всяко време. Той е особено остър в Америка, защото демократичните промени изискват образовано население. В сравнение с останалата част по света предимството ни намалява, пише в коментара си Франк Ву, професор от Калифорнийския университет.

Трябва да предприемем нещо. Висшето образование трябва да е достъпно, но освен това то е и бизнес.

Всяко от тези твърдения е съвсем обикновено и в същото време радикално. Освен това е базирано на факти.

Висшето образование трябва да е достъпно. Но случаят невинаги е бил такъв.

САЩ вярваха в държавното образование, със същата сила, с която вярваха в гражданското общество. Едното поддържаше другото. След революцията, данъците на хората отиваха за поддържка на основните и средни училища. Те не бяха изключителни, по-скоро залагаха на всеобхватността.

Желанието за самоусъвършенстване, което също допринесе за колективния непредък, отбеляза кулминацията си с федералния закон известен като Морил Ланд Грант в средата на 19-ти век. Той насърчаваше откриването на колежи, залагащи на практическото обучение.

Век по-късно, Студената война със Съветския съюз даде тласък на желанието за учене. През 1957 година Съветският съюз победи САЩ в самото начало на космическата надпревара. Те изпратиха в орбита изкуствен сателит, наречен Спутник. Това бе катализаторът. Стана патриотично да си ученолюбив. Опасенията бяха, че Западът ще изостане. Младите хора трябваше да залягат над учебниците, за да бъде предотвратена катастрофата.

Оттогава обаче изгубихме целта си от поглед. От ерата на нарцисизма, хората са принудени да плащат сами за обучението си. Образованието се превърна в частно, а не обществено благо. Преобладаващата гледна точка сред политиците бе, че ако искате добро образование и научна степен, ще трябва да изтеглите кредит, за да ги получите. Никой не се интересува от вашето образование. Така бе създаден порочен кръг.

Висшето образование обаче се отплаща не само на индивида, но и на обществото като цяло, на което той по-късно ще стане продуктивен член. От субсидирането на институти и отделни граждани има смисъл дори и ако си разглежда само от гледна точка на доларите и центовете.

Второ, висшето образование трябва да се отчита. Това означава прецизно измерване на резултатите. Апроксимацията може да е несравнима– между това което се е случвало в класните стаи и 4 години след приемането. Оценката на целия колеж е едно, оценката за продуктивността на всеки отделен член от факултета е съвсем друго.

Професорите допускат грешка. Те се бранят от резултатите, особено тези, които оценяват резултатите от обучението на студентите. Може би имат похвални, възвишени принципи, които следват: тревожат се от злоупотребите на властта да регулират свободния достъп или от противопоставянето между правото за доживотно учене и глупавия материализъм. Съпротивата им изглежда така като че ли изключват самите себе си от остандартите, важащи за всички други, включително собствените им студенти, които те самите приемат и оценяват на база разработена от тях самите система за оценяване. Всички индустрии определят количествено целите си.

Но професорите са прави. Образованието не е нито продукт, нито услуга. То налага пълната ангажираност на студентите. Тъй като зависи от участието, то не може да се консумира. Всеки, които мисли по различен начини, ще извлече по-малка изгода от процеса. Той очевидно лъже сам себе си за връзката си с преподавателя и предмета.

Но висшето образование се търгува и хората са принудени да го купуват. Цената е висока. Младите хора и семействата им са вложили много време и средства и искат да получат подобаващо образование за парите си.

И са прави. Хората не биха платили само, за да запълнят местата. Няма да се запишат без достатъчно примаващи предложения.

Трето, висшето образование е бизнес. То не е нищо повече от институции, които се опитват да балансират собствения си бюджет. Ръководителите им тряба да внимават с приходите и разходите, дори и да се касае за нестопанска организация, каквито са повечето. Знам че много мой-колеги смятат мнението ми за анатема. Те нямат желание да проучат цялостния механизъм, да създадат среда, в която интелктуалната общност ще процъфти. Позволете ми да добавя, че нямам предвид изследователите и преподавателите да възприемат корпоративните ценности.

Училищата се конкурират на пазара. Академичната общност не може да се изолира.

Съществуват професии, които заблуждават себе си, че са имунизирани срещу икономическите проблеми. Нискоквалифицираните работници трудещи се на поточната линия са нясно с риска, който носи автоматизацията и аутосирсинга. Занимаващите се с право или медицина често критикуват нещата, които застрашават печалбата им, но те са в същото затруднение като тези, които изкарват прехраната си с далеч не толкова престижни професии. Либералните симпатии, преобладаващи в кампусите ще преминат точката на пречупване, ако високо платени специалисти, на които не им се налага да полагат физически усилия бъдат изключени от универсалните норми.

Нормално е за хора с идеи да търсят финансиране за начинанията си. Художници, писатели и почитатели получават подобна подкрепа, същото важи и за предприемачите и индустриалците.

Така се формира конфликт. Институциите за висше образование са нещо абстрактно за регулаторния надзор. Като се изключат даренията, те осигуряват финансирането си основно от студентските такси. Таксата се умножава по броя на приетите студенти, а от нея се приспадат отстъпките да обучение (още един проблем). Набирането на средства и помощните дейности да скромни. Държавните субсидии намаляват. Те харачат средствата си за човешки ресурси: заплати и допълнителни придобивки. Плащат за персонал и това е всичко, спестяват за капиталови проекти (още един проблем). Ето тук е уловката.

Всякакви намаления биха означавали съкращение на персонала на факултетите, а това се възприема като признак на слабост отвън. Орязването на възнагражденията ще доведе до напускане на способните служители и ще влоши морала на останалите.

Трябва да се изправим срещу себе си. А това не се харесва на никого. Можем да отделим повече средства за висше образование, чрез държавата и шепа заможни хора, които оценяват значението му. Можем и да намалим очакванията, в това число и превилигированите.

Цифрите са такива, каквито са. Финансирането на дълга доведе до спукването на балона с цените на имотите. Сега подобен балон бе създаден и в образованието. Лесно е да обвиним фабриките за дипломи, които завличат студенти, оставяйки си с огромни заеми и квалификация, която не оправдава разходите. Те извършват злоупотреби. Но може да се окаже, че това не са най-бруталните престъпления, които представляват най-голямата беда. Може би е нещо възприемано като мейнстрийм.

Двигателят на прословутата американска мечта е висшето образование. Аз нямаше да съм тук, ако не бе тя. И двамата ми родители успяха да дойдат тук като студенти, търсейки свобода и възможности. Аз съм убеден, че трябва да запазим идеалите си.

Студентите ни го заслужават, завършва Ву.