Докато пишех есето си „Заветите на Климент Охридски“ не предполагах, че всъщност точно то ще покани в живота ми изненадващо приключение – първото място в моята възрастова група ме правеше част от 10- членен екип от младежи в две възрастови групи, на които предстоеше полет до Брюксел и посещение на Европейския парламент.
Щях да летя със самолет за първи път…
София, Терминал 1, часът е 5,55. Групата е на линия с ръководители г-жа Катерина Марчева - Директор на СОУИЧЕ „Климент Охридски“ - Благоевград и г-жа Надежда Терзиева-сътрудник на евродепутата Андрей Новаков, отговарящ за координирането, организирането и провеждането на мероприятието.
Дружелюбният персонал на летището ни допуска до самолета. Излитаме…
Гледката отвисоко е неописуема - земята под нас прилича на разхвърляни части от детски пъзел, а прегърналите ни облаци ни карат да се чувстваме като в царството на приказките…И така до Брюксел - седалище на множество международни организации, главни институции на Европейския съюз: Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз, Европейския парламент и щабквартирите на НАТО и на Западноевропейския съюз.Неслучайно наричан „Столицата на Европа“, Брюксел е градът, където са разположени голям брой от административните структури на Съюза.Белгийската столица се намира в самото сърце на Западна Европа. И ние долитаметочно там.
Белгия ни посреща сякаш да ни покаже многото лица на съвременна Европа… Още на българска земя открих едно от тях- това на усмивките, новите запознанства, обмяната на идеи, приятелствата. И тук започвам да го усещам още повече. Повярвайте ми - зареждащо е!
Първото, което виждаме на летището, е засилената въоръжена охрана. Срещаме я из целия град по време на престоя си. Терорът бе оставил своя отпечатък и тук.
Отсядаме в хотел в самия център. А скоро разбираме, че Брюксел е град, в който традиционното и модерното са сплели пръсти – преобладават сградите в готически стил, но точно до тях не липсват и огромни небостъргачи. Стара и Нова Европа разказват своите истории, част от които чувамеи на български език от нашия гид.
Брюксел определено има своя чар и със сигурност може да зарадва и изненада всеки посетител. Едни от основните атракции са площадът „Grand-Place“ и разположеното там кметство. Atomium, „Manneken Pis“, триумфалната арка в Брюксел и катедралата „Saint Michel“ са също сред малката част от местата, които си заслужава да бъдат посетени.
Европа на многообразието виждам и усещам в странната и интересна смесица от вкусове и гледки в брюкселската столица. Вечеряме в ресторант, чиито стени бяха библиотека- навсякъде лавици с книги! И в същото време огромни порции храна (например свински ребърца, дълги от лакътя до кокалчетата на пръстите на ръката ми J), а на следващата улица аромат на прочутия белгийски шоколад, който се носи из въздуха пралинено изкушаващ. Разбира се, едно посещение на Брюксел няма как да не мине без неустоим шоколад и наздравица с умерена доза белгийска бира. После се докосваме до прегръдката на „Топлата улица“, която е наистина топла. Наречена е така заради ресторантите и заведенията от двете ѝ страни, в които светят горящи камини или запалени свещи по масите, и пътечкатамежду двата й края, колкото да се разминат двама души. Там наистина винаги е по- топло, светло и по- уютно.
На следващия ден ни предстоисреща с евродепутата - г-н Андрей Новаков и посещение на забележителностите, свързани с Европейския съюз.
Няколко български евродепутати: Ева Паунова, Емил Радев, Андрей Ковачев ни посрещат и информират за функциите и работата на Европарламента, разказват за бъдещи проекти и планове, показват ни Пленарната зала.Всичко е някак различно и респектиращо.
Голям интерес у мен предизвиква новооткритият посетителски център на Европейския парламент - Парламентариумът, в който се представя историята на Европа и Европейския съюз по атрактивен, интересен, достъпен и лесен за запомняне начин. Това е поредното лице на Европа, видяно от мен- Европа на технологиите и напредъка.
Не подозирам, че изненадващото красиво лице на България в Европа ни очаква на излизане от Европарламента – група сънародници, живеещи в Брюксел, съхранили в себе си частица от родното, танцуват под звуците на българска народна музика.
А музиката, развитието, красотата и лицето на различните нации по традиция на всеки две години през месец августсе представят чрез фестивала „Килим от цветя“ в центъра на града. Централният площад на Брюксел „Гранд – Палас“се застила с живи цветя и се превръща в невероятно красив цветен килим. Празникът винаги е подчинен на конкретна тема, шарките по килима са винаги различни, а бегониите, които са се превърнали в символ на Белгия, са неизменна част от него.Върху 1800 кв. м. се пресъздават различни пейзажи, култури, нации, континенти под музикални концертни звуци.
Спомням си за моето есе - добрите дела на Климент оцветяваха в различни цветове крилата на моята пеперудена героиня. Последната Климентова творба носи името„Цветният триод“.
Връзката, която правя не е случайна…
Може би един ден темата на фестивала ще бъде България и заветите на предците ни.
Пожелавам го на Вас и на себе си!
