Фундаменталната политическа докртина на неоосманизма ,обоснована в капиталния труд на доскорошния турски премиер Ахмед Давутоглу погълна създателят си.Неговият попечител президента Реджеп Таип Ердоган го жертва ,за да гарантира собственото си оцеляване.Давутоглу стана изкупителната жертва за обтегнатите отношения с влиятелния съсед Русия,за разнобоя с европейските партньори и дори за прехвърчащите искри с американския президент Обама.Идеята за възраждането на влиянието на Република Турция в териториите били част от някогашната Османска империя,не се хареса на големите играчи в световната политика и това е очевидно.Ердоган бе принуден да направи крачка назад,за да запази своя и на страната авторитет.Върху раменете на Давутоглу се стовари отговорността за неуспехите на турската външна и вътрешна политика.Това обаче няма да откаже Ердоган от заветната цел да промени политическата система и въведе президентска република.Именно около този крайъгълен камък в турската вътрешна политика се сблъскаха интересите на президент и бивш премиер.Докато Ердоган получи шамар на предсрочните избори през юни м.г.,то приемникът му на партийния и премиерския пост Давутоглу успя на поправителния изпит на есен и Партията на благоденствието и развитието възстанови мнозинството си в Меджлиса.Привържениците на Давутоглу сочеха,че заслугата е негова.Той от своя страна се разколеба в безрезервната си подкрепа за президентската република,която де факто щеше да ограничи властта му.
Увереността на Давутоглу го накара да играе твърдо в международен план.Заложената в „Стратегическа дълбочина“ мека сила спрямо съседите бе заменена с дрънкане на оръжие и рекет .Безспорно големият гаф бе свалянето на руския бомбандировач Су 24 от турски изтребители на турско-сирийската граница.Ердоган и Давутоглу смятаха,че с един удар могат да въвлекат в конфликт НАТО и Русия и те да станат основен играч без алтернатива в региона.Сметките им обаче излязоха грешни.След резонната размяна на реплики между Изтока и Запада американци и руснаци стиковаха позициите си за Сирия и изолираха тандема Ердоган- Давутоглу.Недоверие охлади връзките на Турция с партньорите й от Запад.Наля масло и извиването на ръцете на Европейския съюз с казуса с бежанците.
Така проблемът на проблемите за Турция-кюрдския ,придоби особена острота.След Русия и Китай и Запада,начело с Америка даде рамо но сирийските кюрди и негласно на иракските и турските им братя.Заговори се за разпад на Турция.Войната в Диарбекир,която взема стотици жертви и където мирно население се бомбандира с оръдия не остава скрита за световното обществено мнение.Турция изпадна в тотална изолация и доктрината на „Стратегическа дълбочина“ се стовари върху главата на своя създател-Ахмед Давутоглу.
Турция е ценена от Запада като стабилизиращ фактор в Близкия изток и Балканите.Твърдата сила на Давутоглу подкопа цената на турската дипломация и външна политика.И европейски и американски дипломати и политици поставиха под съмнение надежността на Турция като партньор в Северноатлантическия пакт.
Какво очаква България при един черен сценарий за Турция.Разрастването на войната срещу кюрдите и облекчаването на визовия режим с южната ни съседка,в контекста на споразумението й с ЕС би довело до вълна от мигранти.Де факто властите извършват етническо прочистване в Диарбакър.България може да се превърне в тил на сепаратистите и на практика отношенията ни с Турция да се обострят максилмално.Това определено би било заплаха за националната сигурност.Страната ни има нужда от стабилна Турция,която да спазва завета на своя създател Мстафа Кемал Ататюрк „Мир в страната -мир в света“.В тази насока призовава и авторитетния мислител Фетхулах Гюлен.
Последните дни са белязани от успехи на турската дипломация.Ердоган се извини на Путин за сваления бомбандировач.Израел се извини на Турция за десетте жерти на нейни командоси.Това бе постигнато след като си отиде Давутоглу.И след като турската дипломация набеляза екшън планове за ревизия на неговото наследство.
Промяната на приоритетите на турската външна политика се очакват с интерес в България.Турция обича да играе с големите играчи за своето влияние в нашата страна.Очаква се туширане на противопоставянето по отношение на определяните като етнически партии.Доган се оказа прав,коментирайки декларацията на Местан за свалянето на руския бомбандировач като прибързана и погрешна.В момента съдбата на Местан е в ръцете на неговите благодетели.Дали проекта ДОСТ ще бъде замразен или ще бъде обречен на фиктивно съществуване ще покаже бъдещето.Ще припомним,че докато Турция и Русия бяха стратегически партньори такъв проект просто бе излишен.
Георги Кулов
