Три са основните механизми, по които се осъществяват имотни измами, предупредиха от МВР в специално съобщение.

Първият начин е следният: хората, които вършат измамата или живеят при жертвата, или често му ходят на гости, имат достъп до неговите личните данни и нотариален акт за собственост. Като се сдобият с личните данни, ако нямат достъп до оригиналния нотариален акт, отиват в службата по вписвания, където регистърът е публичен (не е необходимо пълномощно, за да се получат данни за имотите на лицето и какви са правата върху тях, дали не е налице съсобственост, ипотека и др.). След като вземат данни за нотариалния акт, мошениците могат да подготвят документите за изповядване на сделката с точните характеристики на имота. След това подставени лица се представят например за служители от "Енергото" и под претекст, че трябва да се подпише договор за нов електромер, между папката с документи поставят и пълномощно за продажба на имота. Насрочва се дата за изповядване на сделката пред нотариус, като това обикновено се прави от купувача. Изготвя се фалшива лична карта с данните на действителния собственик на имота, но със снимката на друг човек, което се явява от негово име пред нотариуса, а той заверява вече подписаното пълномощно. Обикновено нотариусите искат до вече положения подпис да се постави още един. Мошеникът често подписва с лявата ръка или обяснява, че дясната му е гипсирана, или пък че е навехната. Така се избягват характеристиките на оригиналния подпис, обясняват от полицията. След като нотариусът завери пълномощното, обикновено се насрочва дата за изповядване на покупко-продажбата пред друг нотариус и с това пълномощно пълномощникът продава на друг недвижимия имот. Ако измамниците се интересуват от самия имот, повторна препродажба не се извършва, но ако се вълнуват от неговата финансова равностойност, го продават отново, като най-често купувачите са добросъвестни хора.

Вторият механизъм в първата си част е аналогичен на първия с тази разлика, че действителният собственик не полага подпис под пълномощно, а то е подписано с измислен подпис. След това с фалшива лична карта с данните на действителния собственик, но със снимката на човека, се отива при нотариус. Пълномощното се преподписва от нотариуса и се насроча дата за покупко-продажба. И двете страни по покупко-продажбата са измамници. След като бъде извършена тази сделка, купувачът, станал собственик на апартамента, тегли кредит от банка, който обезпечава със "закупения имот". След като вземе чистите пари от банката, спира да плаща кредита, а апартаментът остава за банката. Изпълнението от страна на банката може да бъде спряно много трудно, тъй като тя е приоритетен кредитор. По-голяма част от измамените пък са бедни хора, които не са запознати със законите и трудно могат да се ориентират и да си позволят да платят процент от цената на иска, който се изисква от съда за обявяване на последващите нотариални актове за нищожни.

При третата схема за измама, след като се снабдят с данните на собственика и документ за собственост върху имуществото, се прави фалшива лична карта, като подготвят човека от снимката да се яви пред нотариус. Там той трябва да заяви, че е съгласен да встъпи в ролята на ипотекарен длъжник по кредит, изтеглен от друго лице като кредитополучател. По този начин апартаментът на действителния собственик е заложен без негово знание. След като получат сумата по кредита, измамниците спират да плащат вноските и банковите служители се насочват към ипотекарния длъжник, който обикновено не знае, че имуществото му е заложено в полза на банката.