Освен бръмченето на корабите и ромона на морския живот, дълбините на Карибско море излъчват и друг звук. Той е прекалено слаб, за да бъде чут от хората, но може да бъде засечен от космоса. Учените никога не са чували нещо подобно.

Карибско море, разположено на югоизток от Мексиканския залив, се отличава с обширен басейн, заобиколено е от Южна Америка, Централна Америка и Карибските острови. То е от изключително важно значение, формиралите се в него течения захранват директно Гълфстрийм.

Но когато учените от Ливъпрулския университет, решили да проучат динамиката на Карибско море, забелязали нещо странно.

“Бяхме се фокусирали върху налягането в океана, разработвайки различни модели, по съвсем други причини, но този регион просто не се вписваше.”, казва Крис Хюз от Университета на Ливъпруп. Натъкнали се на необясними колебания в налягането. Затова решили да проверят дали подобно явление се наблюдава и в океана. Оказало се, точно така. Комбинирайки данни за налягането, събрани от дъното на Карибско море между 1958 и 2013 год, включително данни предоставени от сателита Grace на НАСА, учените открили, че басейнът на Карибско море действа като гигантска свирка.

“Наблюдавахме течение, преминаващо от изток на запад през Карибско море. Изключително тясно и доста силно. То е като тясна струя въздух, става нестабилно и предизвиква завихряния”, казва Хюз.

Когато вълните достигнат до западната граница на басейна, те отслабват и се появяват повторно в източния край. Това явление е описано за пръв път преди няколко години. Учените вече знаят, че вълни с определена форма и размер резоринарт, когато се ударят в западната стена, подобно на надуването на свирка. И в двата случая резонансната честота произвежда звук.

Но тъй като басейнът на Карибско море е много по-широк, в сравнение със свирката, резонансната честота е изключително ниска. На вълните им отнема 120 дни да се придвижат от източната до западната част на басейна, произвеждайки нисък тон, с около 30 октави под най-ниския тон на пианото.

Необичайното явление може да се засече от космоса, благодарение на промените в гравитационното поле на Земята, тъй като измененията в налягането се разпространяват в целия басейн. Изследователите ще продължат да следят явлението с надеждата, че сигналът може да им позволи да предскажат в коя част на годината съществува по-голяма вероятност от наводнения по бреговете.