+В петък тя представи своя изложба „Пейзажи от България” в Керимовата къща

 Въпросите зададе

Радка ПЕТКОВА

- Госпожо Вълкова, представете себе си, хората в Кърджали не ви познават…

- Родена съм в Тополовград. Учила съм като малка в Раднево, но вече повече от половината ми живот е свързан със Стара Загора, там работя, там и живея. Завърших висше образование във Великотърновския университет, бяхме студенти с художниците Пенка и Хари Атанасови в един и същи факултет. А с Атанасова се познаваме от Раднево, където сме учили двете. По-късно пътищата ни се разделиха, но когато дойдох в Кърджали наесен, с удоволствие им се обадих да се видим и направим една съвместна изложба. И ето, аз гостувам в Кърджали.

- Защо така присърце приемате родопския пейзаж?

- Родопите за мен са едно от най-красивите места, към което винаги бягам, когато искам да си почина. Тук намирам такава красота и такова спокойствие, каквото никъде другаде няма. Имам още една любима творческа тема, това са манастирите. В изложбата в Кърджали „Пейзажи от България” се представям с атонски манастири.

Лошото е, че не мога да идвам толкова често тук. Но винаги когато успея, с удоволствие се зареждам - с идеи, с настроение, със светлина, с цветове. Родопите са прекрасно място.

- Казват, че музикант къща не храни. Но май това важи и за доста творци. Става ли все по-трудно да се продават картини днес?

- Трудно е навсякъде, където съм гостувала. В изкуството също има мода, така както има във всяка една област.  Има си имена, които се търсят, техники и теми. Аз се представям в Кърджали с една техника, която малко художници работят – сух пастел. Не смятам, че много ценители на изкуството я разбират и търсят. Но пък това че мога да рисувам, обикновено не ме оставя на мира. Искам да рисувам въпреки конюнктурата на пазара. Търся начин да се изразя.

- Има ли чалга в изобразителното изкуство и това ли се търси?

- О, да. Лошото е, че ние художниците си възпитахме така публиката. А и в това  безвремие нивото на разбиране и на опознаване на изкуството много падна. В момента това, което се случва в изкуството, се случва и с музиката.  Чалгата и кичът преобладават.

Не искам да обвинявам само художниците, които не са възпитали своята публика или пък учителите. Но за съжаление е така.

- Откога правите изложби?

- Започнах късно да правя самостоятелни изложби, едва от две-три години. Но пък съм участвала в много общи изложби. Показах свои картини в Стара Загора, във Велико Търново, във Видин, сега тук в Кърджали. Надявам се да успея и в София, и по морето. Защото пак казвам, това е начин да се изразявам и да търся сродни души. Както чак в Стара Загора намерих Пенка и Хари, така и в цяла България се търсим хора, които сме на един акъл.

- Други хобита и интереси, с които си крадете спокойствие?

- Другото, което ме свързва с Кърджали, е че обичам да събирам полускъпоценни камъни и минерали. В магазинчето до вашия Исторически музей намерих прекрасни неща от Кърджали. Колекцията от камъни ме зарежда емоционално. Мои приятели, художници също обичат да ги събират и мъкнат камъни от всички краища, в които ходят.

 Така че в Кърджали идвам с голям трепет, защото не познавам никой освен моите приятели тук. И ми е интересно да бъда в този град, да срещам различни хора, интересно ми е как ще посрещнат тази изложба. Тук, в самото сърце на Родопите.

- Какви са впечатленията ви от родопчани?

Това са много топли и спокойни хора. Ние в Стара Загора сме много по-изнервени и много по-мнителни. Тук навсякъде ни посрещат открито и много спокойно. Ние въздишаме за вашата красота, вие въздишате за вашите заплати.

Снимка: Радка ПЕТКОВА

Снимка: Gergava Valkova.jpg Радка ПЕТКОВА

Gergana Valkova_izlojba.jpg