В Кърджали бяха представени резултатите от изследване по проект „Динамична природа на междуетническите нагласи в България: социалнопсихологическа перспектива”, финансиран от Швейцарска фондация за научни изследвания (SNSF) и съфинансиран от Министерство на образованието.В срещата участваха д-р Ева Грийн от Университета в Лозана, Швейцария, доц. д-р Антоанета Христова, директор на Института за изследване на населението и човека към БАН, Йоланда Зографова, координатор на проекта. Изследването не е национално представително, а само за трите региона-Кърджали, Монтана и Стара Загора.Те са подбрани на база националното преброяване от 2011г.с критерий различното съотношение на етносите в тях. В Кърджали социалните психолози обясниха, че крайните резултати са получени на база три източника на информация-предходни големи изследвания и собствено теренно изследване в трите града сред общо 1216 лица. Проведени са и интервюта-20 с представители на етническо мнозинство и по 10 интервюта за всяко от малцинствата – български турци и роми. 
От екипа съобщиха, че в Кърджали изследваните етнически българи са 192, а българските турци 160. Поради ниският процент на ромите /1 %/ те не са включени. 
Проучването е направено на база няколко акцента - важността на принадлежността към собствения етнос, българската нация и Европа; удовлетвореност от живота; социална доминантност и авторитаризъм; отношение към другите етноси; подкрепа за малцинствени политики; възприемане на историческите събития; социално - политическа активност в подкрепа на турския етнос. 
„Интересуваме се от социално - психологическите процеси, включени в междуетническите отношения и поведения в днешна България, сравнявайки етническото българско мнозинство и двете основни и най- големите исторически утвърдени малцинства- български турци и роми”, обясни доц. Ева Грийн, подчертавайки, че двата екипа от България и Швейцария са били в постоянна връзка сътрудничество. 
„Ние проучваме не просто нагласите и отношенията между етносите, а това, което лежи под нагласите, това, което мотивира групите да се отнасят по един или друг начин помежду си”, каза още доц. Грийн. 
По думите й социалните психолози се интересуват дали и доколко етническата принадлежност влияе върху предразсъдъците и дискриминацията; от начина, по който етносите възприемат исторически събития като Възродителен процес и османското владичество и доколко това определя предрасъдъците между етносите. Целта на изследването е да проучи също начина, по който междуетническите отношения се повлияват от региона или условията, в които хората живеят; от демографска структура и др. 
Идеята е резултатите от изследването „Динамична природа на междуетническите нагласи в България: социалнопсихологическа перспектива”, да бъдат разпространени сред хора, които вземат решения на високо равнище както и сред НПО, които работят по проблемите на малцинствата. 
„Един от изводите от направеното изследване е, че принадлежностите и идентичностите не са това, които са били, защото днес те се променят бързо, което е въпрос на интегративни процеси и на модерен живот. Ние много повече си приличаме, отколкото се различаваме. В България има много добре изграден интеграционен модел, който продължава да съществува независимото от политически, социални и икономически проблеми. Това е приятната изненада за екипа, работил по проекта.Защото в други страни с тези проблеми, които ние имаме, може би ще има повече напрежение между етносите. В България това не се случва. Винаги има крайности, има отделни хора, които принадлежат на друг начин на мислене, но те са много малко и изключения”, подчерта доц. д-р Антоанета Христова, директор на Института за изследване на населението и човека към БАН.
„Хората, които не живеят в Кърджали имат погрешна представа за нагласите в региона, но като направят проучване, нещата изглеждат по различен начин.Изследването е проведено основно в три града. Резултатите ще бъдат представени само в Кърджали, защото тук бяхме изненадани от добрите данни, които получихме”, каза още доц. д-р Христова. 
Според нея от трите града / Монтана, Кърджали и Стара Загора / Кърджали дава най – добрите хомогенни резултати между двете групи етнически българи и български турци, което е изключително добра новина като модел, който функционира в тази част на страната. 
„Резултатите от приключилото изследване не може да не ни радват, защото то потвърди и научно, че тук в Кърджали отделните етноси живеем в мир и разбирателство”, коментира секретарят на община Кърджали Сезгин Бекир.