Трафикът на хора е изключително тежък проблем и когато киното и изкуството се обръщат към него, рядко са с несериозни намерения.
И макар че сме гледали не един разтърсващ филм на тази тема (спомни си „Лиля завинаги"), качествените такива винаги са добре дошли.
Един от тях е новият „Твърде лично".
Сюжетът му разказва за бившия шпионин Брайън, който трябва да разчита на старите си умения, за да спаси отчуждената си дъщеря Ким, която попада в канал за търговия на роби.
Във филма е замесен Люк Бесон (сценарист), а главната роля се изпълнява от непоклатимия Лиъм Нийсън, когото последно гледахме отново в ролята на отмъстител във философския екшън Seraphim Falls.
Действието на „Твърде лично" се развива в мръсните предградия на Париж.
Брайън рови в местата, където никога не искаш да попадаш, с надеждата да се вмести в срока от 98 часа, след които нито една жертва на отвличане не може да бъде открита.
Между другото фактите, свързани с трафика на хора във филма, са изключително реалистични и замесените корумпирана полиция, мръсни и опасни тъмни балкански субекти и поквара на системата до самия й връх са толкова истински, че ти се иска да ревеш.
После ти се повдига от общите работници, които се изреждат върху мръсни, упоени с употребявани спринцовки с наркотици и пребивани редовно момичета, които или умират, или преживяват известен брой изнасилвания и тогава умират.
И се молиш никога, ама никога да не ти се случи нещо подобно.
Защото, за разлика от този натуралистичен реализъм, самият начин на спасяването не е толкова истински.
Това обаче няма значение, защото го компенсират напрежение, изстрадан хепиенд, остри диалози, задоволителен психологизъм на персонажите и уважение към темата.
А когато социалната функция на филм се конкурира успешно с развлекателната, мога да се подпиша под висока оценка.

Ето и трейлъра: