Група американски учени под ръководството на Ерик Хаури (Erik Hauri) от института Карнеги намериха вода в образци лунен вулканически материал. Откритието поставя под съмнение теорията за образуването на Луната и е косвено потвръждение, че на полюсите може да има залежи лед. Според публикацията в сп. Nature.
За изследването са използвали техника за откривана на минимални количества вода, разработена от Ерик Хаури - косвена йонна маса-спектрометрия (secondary ion mass spectrometry - SIMS). Предишните методи на откриваха вода при концентрация по-ниска от 50 части на милион. Чувствителността на SIMS е 10 пъти по-висока.
Образци лунен вулканичен материал бяха доставени на Земята в 70-те години на XX век, в рамките на програмата Apollo. Те представляват малки топчета вулканично стъкло, а възрастта им е около 3 милиарда години.
Както показаха изследванията, в образците има вода – средно около 46 части на милион. Вътре тя е разпределена неравномерно. 95 процента се намират в центъра на топчетата. Учените обясняват такова разпределение на водата с това, че веднага след изригването част от нея се е изпарила в космическото пространство. При това водата, близо до повърхността на капката лава се е изпарила по-бързо. След като правят математически модел на охлаждането на образците, учените стигат до извода, че съдържанието на вода в горещата магма преди изригването е било 750 части на милион. За сравнение: в земната мантия се съдържа от 500 до 1000 на милион части вода.
Част от изпарилата се при изригването вода е отишла в космическото пространство, част е паднала обратно на лунната повърхност. Според изчисленията, голяма част от водата е била „отнесена" към полюсите. Само там, в неосветените кратери, може да съществуват залежи вода, във вид на лед, тъй като по време на лунния ден температурата на повърхността е над 100 градуса Целзий. Досега се смяташе, че източник на лед на Луната могат да бъдат само комети и астероиди.
Откритието поставя под съмнение една от съвременните теории за възникването на Луната. Смята се, че тя се е образувала в резултат на сблъсък на Земята с космическо тяло, с размера на Марс. В резултат голяма част лесноизпаряващи се вещества биха се изпарили. Включително водата. Голямото количество вода в мантията на Луната сочи, че спътникът на Земята се е образувал по друг начин.
За изследването са използвали техника за откривана на минимални количества вода, разработена от Ерик Хаури - косвена йонна маса-спектрометрия (secondary ion mass spectrometry - SIMS). Предишните методи на откриваха вода при концентрация по-ниска от 50 части на милион. Чувствителността на SIMS е 10 пъти по-висока.
Образци лунен вулканичен материал бяха доставени на Земята в 70-те години на XX век, в рамките на програмата Apollo. Те представляват малки топчета вулканично стъкло, а възрастта им е около 3 милиарда години.
Както показаха изследванията, в образците има вода – средно около 46 части на милион. Вътре тя е разпределена неравномерно. 95 процента се намират в центъра на топчетата. Учените обясняват такова разпределение на водата с това, че веднага след изригването част от нея се е изпарила в космическото пространство. При това водата, близо до повърхността на капката лава се е изпарила по-бързо. След като правят математически модел на охлаждането на образците, учените стигат до извода, че съдържанието на вода в горещата магма преди изригването е било 750 части на милион. За сравнение: в земната мантия се съдържа от 500 до 1000 на милион части вода.
Част от изпарилата се при изригването вода е отишла в космическото пространство, част е паднала обратно на лунната повърхност. Според изчисленията, голяма част от водата е била „отнесена" към полюсите. Само там, в неосветените кратери, може да съществуват залежи вода, във вид на лед, тъй като по време на лунния ден температурата на повърхността е над 100 градуса Целзий. Досега се смяташе, че източник на лед на Луната могат да бъдат само комети и астероиди.
Откритието поставя под съмнение една от съвременните теории за възникването на Луната. Смята се, че тя се е образувала в резултат на сблъсък на Земята с космическо тяло, с размера на Марс. В резултат голяма част лесноизпаряващи се вещества биха се изпарили. Включително водата. Голямото количество вода в мантията на Луната сочи, че спътникът на Земята се е образувал по друг начин.
Източник: Haskovo.NET
