Чудите се кое ли е това нещо, което мъжете не могат да разберат. Ами... увлечението на слабия пол по любовните романи и индйските филми. Това е.

Лято е, навън е толкова топло и задушно, че всички търсим прохладата на дома. А там какво ни очаква освен чистене, готвене, а за капак и Европейско по футбол. Телевизорът е окупиран, ракията е сипана, салатата –нарязана, и ако не съм футболен фен - какво ми остава в знойните нощи...поради липса на любовен романс – се задоволявам с любовен роман.

След като в тийнейджърска възраст прочетох всичики ужасяващи истории на Стивън Кинг и Дийн Кунц и изсънувах всичките им комшмари, се прехвърлих на приключенските романи, след тях бе научната фантастика, фентъзито, тук-там нещо по-сериозно за обогатяване на общата култура. Като ме налегна грижата за семейството реших, че крайно време е да се впиша в стереотипа на отрудената домакиня. Препасах престилката, сложих ролките и хванах роман на издателство „Хермес". Те са превзели пазара на любовните романи. Ако ви се четат страстни, заинтригуващи истории, пълни с романтика, еротика и лека криминална нишка – е това е.
Препоръчвам Джули Гаруд – «От милост", „Убийствен чар", „Списък с убийства","Разбивач на сърца", „Бавно изгаряне". Героините и са невероятно красиви, богати и невинни. Изпадат в трудни ситуации, от които ги спасяват бивши ченгета, със суров поглед, но нежни сърца. Привличането е мигновенно, но героите се дърпат до края на романа и чак тогава се предават на чувствата си.

Естествено Нора Робъртс с над 20 романа преведени на български. Сандра Браун – всяка нейна книга става бестселър. Още няколко от тези писателки са на върха – Даниел Стийл, Барбара Делински,Джоан Колинс, Елизабет Лоуел, Уна-Мери Паркър. Каквото и да хванете няма да сгрешите. И вместо да давате пари за книги, които след прочитането се забравят (защото при мен обикновено така се получава), съветът ми е да ги вземете от библиотеката.

А за индийските филми...е, не бях гледала нищо след „Слонът, мой приятел", а честно да си призная това беше преди повече от 20 години. След това, някъде в средата на 80-те, в кино „Клокотница" всички плачехме на една любовна история за махараджа и неговата любима.
Вчера ми попадна един индийски филм и си викам „ а бе, я да видя все още ли е същото – ред сълзи, ред сополи..."Невероятно красива индийка от средната класа се влюбва в много богат индиец – млад, строен, леко брадясал. Но щастието им е затъмнено от куп неприятели. Е, естествено краят е щастлив. Всички пеят, танцуват, веселят се. А бе, циганска му работа (казвам го в най-добрия смисъл на думите). Филмът „Анамика" бе лек, неангажиращ, любовен и веднага потърсих и други подобни.

Е, това е. Докато чакам да излязат летните холивудси хитове, ще се задоволя с тези на Боливуд.
А когато свърши Европейското по футбол и преди да почне Олимпиадата се надявам любовните ми романи да се превърнат в романси.

Д.А.