На 7 май ще излезе докладът на Европейската централна банка с предпоставките за въвеждане на еврото в България, Чехия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Швеция - 10 години след старта на валутния съюз, информира Дойче Веле.
Сред първите 11 е и Германия.
Тогавашният федерален финансов министър Тео Вайгел предрича „Еврото ще бъде успех", за което днес има недвусмислени доказателства - щом струва 1,60 долара. Идеята за единната европейска валута възниква още в началото на 70-те години.
Както обяснява икономистът Вилхелм Шьонефелдер, на когото до голяма степен се дължи присъединяването на Германия към евро-зоната - „Идеята бе в това, че една кофа вода със сигурност е по-стабилна от една чаена чаша", тъй като и в края на 80-те, когато намерението се налага в Германия въпреки сериозната съпротива, равнищата на долара рязко спадат, което води и до резки курсови сривове в Европа.
Все пак основната цел е напредъкът в европейската интеграция, тъй като вътрешен пазар без единна валута не би бил истински вътрешен пазар, подчертава Шьонефелдер. И макар днес 65 процента от анкетираните германци да се явяват поддръжници на еврото, има и 34 процента, които са за връщане към „добрата стара германска марка".
Аргументите - поскъпването на цените. 53 процента от запитаните обвиняват единната европейска валута директно и основно за нарасналите цени през последните години. За 43 процента причините са други - като например поскъпването на енергията и хранителните стоки.
Според финансиста Манфред Вебер желанието за връщане на марката има предимно психологически основания - за мнозина тя е емблематична за икономическия подем в следвоенните времена. Той не пропуска да изтъкне обаче, че еврото се е проявило като достоен наследник на марката, тъй като с въвеждането на единната европейска валута се създават предпоставките за по-нататъшен икономически растеж, респективно - фундамента за гарантирането на високия жизнен стандарт в Германия. За 11 години валутният съюз в Европа се е осмислил.
Становището на председателя на евро-групата - люксембургския правителствен ръководител Жан-Клод Юнкер е, че еврото е изпълнило всички възложени му очаквания и е предотвратило валутните кризи в Европа.
Същевременно Юнкер защити за пореден път независимостта на Европейската централна банка срещу несекващите опити за оказване на влияние от страна на политиката. Юнкер изтъкна и, че въвеждането на еврото е предложение, отправено към всички държави от Общността. Но при приемането на нови членки трябва да се внимава за гарантирането на стабилността на общата валута.
Всяка от държавите в Общността може да се присъедини и към валутния съюз, но най-напред трябва да бъдат удовлетворени съответните критерии за стабилност. Същевременно държавите, въвели еврото, трябва да се постараят да не се появи една невидима граница между членуващите и нечленуващите в евро-зоната.
Сред първите 11 е и Германия.
Тогавашният федерален финансов министър Тео Вайгел предрича „Еврото ще бъде успех", за което днес има недвусмислени доказателства - щом струва 1,60 долара. Идеята за единната европейска валута възниква още в началото на 70-те години.
Както обяснява икономистът Вилхелм Шьонефелдер, на когото до голяма степен се дължи присъединяването на Германия към евро-зоната - „Идеята бе в това, че една кофа вода със сигурност е по-стабилна от една чаена чаша", тъй като и в края на 80-те, когато намерението се налага в Германия въпреки сериозната съпротива, равнищата на долара рязко спадат, което води и до резки курсови сривове в Европа.
Все пак основната цел е напредъкът в европейската интеграция, тъй като вътрешен пазар без единна валута не би бил истински вътрешен пазар, подчертава Шьонефелдер. И макар днес 65 процента от анкетираните германци да се явяват поддръжници на еврото, има и 34 процента, които са за връщане към „добрата стара германска марка".
Аргументите - поскъпването на цените. 53 процента от запитаните обвиняват единната европейска валута директно и основно за нарасналите цени през последните години. За 43 процента причините са други - като например поскъпването на енергията и хранителните стоки.
Според финансиста Манфред Вебер желанието за връщане на марката има предимно психологически основания - за мнозина тя е емблематична за икономическия подем в следвоенните времена. Той не пропуска да изтъкне обаче, че еврото се е проявило като достоен наследник на марката, тъй като с въвеждането на единната европейска валута се създават предпоставките за по-нататъшен икономически растеж, респективно - фундамента за гарантирането на високия жизнен стандарт в Германия. За 11 години валутният съюз в Европа се е осмислил.
Становището на председателя на евро-групата - люксембургския правителствен ръководител Жан-Клод Юнкер е, че еврото е изпълнило всички възложени му очаквания и е предотвратило валутните кризи в Европа.
Същевременно Юнкер защити за пореден път независимостта на Европейската централна банка срещу несекващите опити за оказване на влияние от страна на политиката. Юнкер изтъкна и, че въвеждането на еврото е предложение, отправено към всички държави от Общността. Но при приемането на нови членки трябва да се внимава за гарантирането на стабилността на общата валута.
Всяка от държавите в Общността може да се присъедини и към валутния съюз, но най-напред трябва да бъдат удовлетворени съответните критерии за стабилност. Същевременно държавите, въвели еврото, трябва да се постараят да не се появи една невидима граница между членуващите и нечленуващите в евро-зоната.
Източник: news.bg