Екип от турски археолози откри при разкопки 31 кораба в древно византийско пристанище в Истанбул, предаде АФП.
Според експертите това е най-голямата флотилия от епохата на Средновековието, която е намирана досега. Разкопките се извършват от 2004 г. в района на "Елевтерион" - пристанище, построено от император Теодосий I (346-395) на европейския бряг на Мраморно море.
"Находките надхвърлят очакванията на учените. Намерени са каици (големи платноходи, използвани в Егейско море и Босфора) за превозване на зърно и мрамор, много редки византийски бойни кораби с весла от VI, VII, IX, X и XI в.", заяви Метин Гьокчай, един от археолозите, ръководещи разкопките.
Според специалистите находките запълват огромна празнина в познанията на учените за морската корабостроителна технология през византийската епоха. Някои от тези кораби, от които са запазени само корпусите, достигат на дължина 25 метра.
Те дават ценна информация за морските пътища, свързващи столицата на една процъфтяваща империя с останалия свят. "Кораби са пристигали тук от всички краища на империята.
Намерени са предмети, произхождащи от Египет, Кипър, Крим, Русия, Румъния, България", обяснява археологът Мехмет Али Полат.
На пристанището Елевтерион е имало големи складове, в които са били съхранявани жито и ечемик от Египет за изхранването на Константинопол, столица на Римската империя от 330 г. до 395 г., а по-късно на Източната римска империя или на Византия.
Освен корабите археолозите се разкрили важни останки и от самото пристанище: основите на фар и на църква, вълнолом и двайсетина метра от крепостната стена на император Константин I (274-337), която досега бе известна само по запазени текстове.
Остава загадка как десетки кораби са потънали край кея. Засега археолозите приемат хипотезата, че през VI в. цунами е помело пристанището, за което свидетелства оранжев пласт от пясъчни наноси. Има и друга хипотеза, според която през XV в. пристанището може постепенно да е било засипано от пясък. БТА
Според експертите това е най-голямата флотилия от епохата на Средновековието, която е намирана досега. Разкопките се извършват от 2004 г. в района на "Елевтерион" - пристанище, построено от император Теодосий I (346-395) на европейския бряг на Мраморно море.
"Находките надхвърлят очакванията на учените. Намерени са каици (големи платноходи, използвани в Егейско море и Босфора) за превозване на зърно и мрамор, много редки византийски бойни кораби с весла от VI, VII, IX, X и XI в.", заяви Метин Гьокчай, един от археолозите, ръководещи разкопките.
Според специалистите находките запълват огромна празнина в познанията на учените за морската корабостроителна технология през византийската епоха. Някои от тези кораби, от които са запазени само корпусите, достигат на дължина 25 метра.
Те дават ценна информация за морските пътища, свързващи столицата на една процъфтяваща империя с останалия свят. "Кораби са пристигали тук от всички краища на империята.
Намерени са предмети, произхождащи от Египет, Кипър, Крим, Русия, Румъния, България", обяснява археологът Мехмет Али Полат.
На пристанището Елевтерион е имало големи складове, в които са били съхранявани жито и ечемик от Египет за изхранването на Константинопол, столица на Римската империя от 330 г. до 395 г., а по-късно на Източната римска империя или на Византия.
Освен корабите археолозите се разкрили важни останки и от самото пристанище: основите на фар и на църква, вълнолом и двайсетина метра от крепостната стена на император Константин I (274-337), която досега бе известна само по запазени текстове.
Остава загадка как десетки кораби са потънали край кея. Засега археолозите приемат хипотезата, че през VI в. цунами е помело пристанището, за което свидетелства оранжев пласт от пясъчни наноси. Има и друга хипотеза, според която през XV в. пристанището може постепенно да е било засипано от пясък. БТА
