През изминалата седмица, уважаеми читатели, докато се радвахме на хубав футбол с адрес Англия, на Острова се навърши една тъжна годишнина. Тя не получи официално отразяване, не се държаха речи, но мнозина си спомниха с горчивина за нея. На 8 април 1996 г. Дейвид Бууст претърпя най-ужасяващата контузия в историята на играта, и то пред погледа на цяла една нация. Не смятахме да припомняме този епизод, но смъртта на хърватина Хървойе Чустич, въпросителните около възстановяването на Едуардо да Силва и петдесетте шева на лицето на Петер Чех за пореден път ни припомниха, че футболът не е безопасно занимание.
Кой е пък този Дейвид Буутс, ще си кажете, и защо контузията му да е толкова специална, на фона на всички онези груби влизания, касапски подкосявания и удари с лакът, на които сме се нагледали, включително и по родните терени? До известна степен сте прави. Русолявият защитник на Ковънтри не беше звезда; за четири сезона със светлосинята фланелка вкара едва пет гола и по собствените му думи никога не се е надявал на повиквателна за националния. Още повече че играчът влиза доста късно в професионалния футбол, след като работи най-напред като застрахователен агент.
Дейвид обаче се справя сравнително добре и след една година в непрофесионалния Муур Грийн треньорът на Ковънтри Боби Гуулд го взима в състава, за да заздрави защитата. Ето защо Бууст не е нещо особено, не е гений на терена, не е Футболистът с главно Ф. Той е обикновен редови играч и именно затова историята му стресна Великобритания.
Но какво всъщност стана на 8 април преди 12 години? В неделния мач от кръга Ковънтри играе с Манчестър Юнайтед на претъпкания "Олд Трафорд". Част от тактическите указания на гостите включват при изпълнение на ъглов удар Бууст да се пласира около далечната греда. Още в първите минути на мача светлосините печелят корнер, а Дейвид тича, за да засече центриране на Ноел Уийлън. Защитниците на Дяволите Денис Ъруин и Браян Маклеър опитват да парират удара му. Следва падане и един-единствен кански рев се откроява сред шумотевицата на стадиона. Цялата случка отнема няколко секунди, почти никой не разбира какво се е случило. Някой лежи в наказателното, а вратарят Петер Шмайхел обикаля като обезумял закрил очите си с длани. Играчите и на двата отбора настървено викат медицинските лица, 55 хиляди по трибуните мълчат, телевизия ВВС не дава повторение. Около Бууст са се скупчили неколцина футболисти, Браян Маклеър го държи за ръка. По-късно играчите и на двата отбора ще трябва да минат специална психологическа терапия, за да се отърсят от шока на видяното, а мачът ще закъснее 15 минути, докато бъде измита локвата кръв от тревата.
Този ден Манчестър Юнайтед побеждава Ковънтри с 1:0, но по времето, когато Кантона отбелязва попадението, Дейвид Буутс е на операционната маса, за да претърпи първата от 26 хирургически намеси. Счупени са тибията и фибулата (костите, защитени обикновено с кора) на десния му крак. За разлика от други случаи, тук е имало два удара от две различни посоки, така че костите са напълно разместени и са разкъсали месото. "Ако това се беше случило преди 10 години, щяхме незабавно да ампутираме", коментират лекарите. До такава мярка, разбира се, не се стига, но въпреки усилията мястото се инфектира и следват един куп усложнения, които водят до загуба на почти цялата мускулна маса на крака.
За продължение на футболната кариера не може да става и дума. На 29 години Буутс се пенсионира. Травмата му е обявена за най-страшната в топ 5 на ужасните наранявания във футболната история.
Много случки могат да претендират за място в една такава плашеща статистика. Разбитото коляно на норвежеца Алф Инге Хаалан от Манчестър Сити през 2001, след като Рой Кийн му отмъсти за старо спречкване и завинаги го извади от футбола. Двойното счупване на Хенрик Ларсон срещу Лион през 1999. Алан Смит сам падна на крака си през 2006, след като се опита да попречи на един шут на Йон Арне Рийзе в мач между Манчестър Юнайтед и Ливърпул (по-късно сър Алекс Фъргюсън каза, че това е най-тежката контузия, която е виждал със собствените си очи). А спомняте ли си какво се случи с Джибрил Сисе в мача срущи Блекбърн, когато Джей Макивли буквално му откъсна крака? Кийрън Дайър напусна футбола, след като Джо Джейкъбсън от Бристъл Роувърс му смаза фибулата на две места.
В този списък със сигурност попада и Петер Чех, на когото Стивън Хънт от Рединг счупи черепа преди година и половина. Изброяването на тези ужаси може да продължи безкрайно, а напомнянето на случаи предимно от Висшата лига е, защото за българския принос в трошенето на кости ще ни свърши мастилото.
Да се върнем обаче на Дейвид Бууст. Името му отново се завъртя в медийното пространство, след като контузията му бе сравнена с тази на Едуардо да Силва, Дейвид беше един от първите, които се срещнаха с нападателя на Арсенал, за да му вдъхнат кураж, след като Мартин Тейлър от Бирмингам му счупи крака в края на февруари. И все пак сравнение не може да става, защото Едуардо ше се завърне след няколко месеца, максимум година, а Бууст никога повече не можа да рита професионално. Историята му, както сам казва, е по-скоро случайност, нелеп инцидент. Дори нямаше да я разказваме, ако подобни нелепи инциденти и случайности не зачестяваха в съвременния футбол. Но кой ли вече си спомня за Дейвид Бууст; както е тръгнало, съвсем възможно е в най-скоро време някой да му отнеме първото място в най-ужасяващата футболна класация.
7 дни спорт
Кой е пък този Дейвид Буутс, ще си кажете, и защо контузията му да е толкова специална, на фона на всички онези груби влизания, касапски подкосявания и удари с лакът, на които сме се нагледали, включително и по родните терени? До известна степен сте прави. Русолявият защитник на Ковънтри не беше звезда; за четири сезона със светлосинята фланелка вкара едва пет гола и по собствените му думи никога не се е надявал на повиквателна за националния. Още повече че играчът влиза доста късно в професионалния футбол, след като работи най-напред като застрахователен агент.
Дейвид обаче се справя сравнително добре и след една година в непрофесионалния Муур Грийн треньорът на Ковънтри Боби Гуулд го взима в състава, за да заздрави защитата. Ето защо Бууст не е нещо особено, не е гений на терена, не е Футболистът с главно Ф. Той е обикновен редови играч и именно затова историята му стресна Великобритания.
Но какво всъщност стана на 8 април преди 12 години? В неделния мач от кръга Ковънтри играе с Манчестър Юнайтед на претъпкания "Олд Трафорд". Част от тактическите указания на гостите включват при изпълнение на ъглов удар Бууст да се пласира около далечната греда. Още в първите минути на мача светлосините печелят корнер, а Дейвид тича, за да засече центриране на Ноел Уийлън. Защитниците на Дяволите Денис Ъруин и Браян Маклеър опитват да парират удара му. Следва падане и един-единствен кански рев се откроява сред шумотевицата на стадиона. Цялата случка отнема няколко секунди, почти никой не разбира какво се е случило. Някой лежи в наказателното, а вратарят Петер Шмайхел обикаля като обезумял закрил очите си с длани. Играчите и на двата отбора настървено викат медицинските лица, 55 хиляди по трибуните мълчат, телевизия ВВС не дава повторение. Около Бууст са се скупчили неколцина футболисти, Браян Маклеър го държи за ръка. По-късно играчите и на двата отбора ще трябва да минат специална психологическа терапия, за да се отърсят от шока на видяното, а мачът ще закъснее 15 минути, докато бъде измита локвата кръв от тревата.
Този ден Манчестър Юнайтед побеждава Ковънтри с 1:0, но по времето, когато Кантона отбелязва попадението, Дейвид Буутс е на операционната маса, за да претърпи първата от 26 хирургически намеси. Счупени са тибията и фибулата (костите, защитени обикновено с кора) на десния му крак. За разлика от други случаи, тук е имало два удара от две различни посоки, така че костите са напълно разместени и са разкъсали месото. "Ако това се беше случило преди 10 години, щяхме незабавно да ампутираме", коментират лекарите. До такава мярка, разбира се, не се стига, но въпреки усилията мястото се инфектира и следват един куп усложнения, които водят до загуба на почти цялата мускулна маса на крака.
За продължение на футболната кариера не може да става и дума. На 29 години Буутс се пенсионира. Травмата му е обявена за най-страшната в топ 5 на ужасните наранявания във футболната история.
Много случки могат да претендират за място в една такава плашеща статистика. Разбитото коляно на норвежеца Алф Инге Хаалан от Манчестър Сити през 2001, след като Рой Кийн му отмъсти за старо спречкване и завинаги го извади от футбола. Двойното счупване на Хенрик Ларсон срещу Лион през 1999. Алан Смит сам падна на крака си през 2006, след като се опита да попречи на един шут на Йон Арне Рийзе в мач между Манчестър Юнайтед и Ливърпул (по-късно сър Алекс Фъргюсън каза, че това е най-тежката контузия, която е виждал със собствените си очи). А спомняте ли си какво се случи с Джибрил Сисе в мача срущи Блекбърн, когато Джей Макивли буквално му откъсна крака? Кийрън Дайър напусна футбола, след като Джо Джейкъбсън от Бристъл Роувърс му смаза фибулата на две места.
В този списък със сигурност попада и Петер Чех, на когото Стивън Хънт от Рединг счупи черепа преди година и половина. Изброяването на тези ужаси може да продължи безкрайно, а напомнянето на случаи предимно от Висшата лига е, защото за българския принос в трошенето на кости ще ни свърши мастилото.
Да се върнем обаче на Дейвид Бууст. Името му отново се завъртя в медийното пространство, след като контузията му бе сравнена с тази на Едуардо да Силва, Дейвид беше един от първите, които се срещнаха с нападателя на Арсенал, за да му вдъхнат кураж, след като Мартин Тейлър от Бирмингам му счупи крака в края на февруари. И все пак сравнение не може да става, защото Едуардо ше се завърне след няколко месеца, максимум година, а Бууст никога повече не можа да рита професионално. Историята му, както сам казва, е по-скоро случайност, нелеп инцидент. Дори нямаше да я разказваме, ако подобни нелепи инциденти и случайности не зачестяваха в съвременния футбол. Но кой ли вече си спомня за Дейвид Бууст; както е тръгнало, съвсем възможно е в най-скоро време някой да му отнеме първото място в най-ужасяващата футболна класация.
7 дни спорт
Източник: netinfo.bg
