Българите са комуникативни и имат колективистични нагласи. В същото време те търсят закрила и опора в семейството, като остават индивидуалисти в негативния смисъл, защото трудно и рядко се обединяват.
Това сочат резултатите от изследване на агенция Синовейт България, направено по поръчка на ФИЦЕ България - Сдружение за педагогическа и социална помощ за деца със специални образователни потребности.
Българите смятат живота си за една непрекъсната борба за оцеляване в един хаотичен свят, в който е много трудно да намериш опора и жизнени ориентири, коментира Магдалина Джамджиева, координатор на изследването.
За тях домът е крепост и "оазис сред дивотията". Те имат силно развито чувство за принадлежност, което задоволяват основно чрез семейството. Изцяло са отдадени на децата си и имат склонност да превръщат отглеждането им и тяхното осигуряване в цел на живота си.
В същото време се безпокоят, че децата ще станат прекалено зависими от тях и няма да могат да се справят сами в бъдеще. Като цяло обаче са отворени, обичат да общуват, лесно влизат в социални контакти. В същото време са спонтанни и реагират импулсивно.
Интересно е, че те се смятат за много толерантни към различните - към чужденците, малцинствата, но всъщност тази толерантност е по-скоро пасивна, отколкото активна, обясни Магдалина Джамджиева. Това означава, че те не отхвърлят, но и не проявяват разбиране и допускане.
Различният е добре приет, докато не пречи. Ако това стане, те са склонни да реагират предразсъдъчно и дискриминационно в зависимост от компромиса, който трябва да направят. Егоцентрични и потънали в себе си, те нямат нагласата да помагат на непознати хора.
Живеейки в среда, която възприемат като враждебна и без авторитети с убеждението, че "нормите се заобикалят от всеки както може", те развиват комбинативност и изобретателност.
Много мнителни и недоверчиви към заобикалящата ги среда, българите се стараят да запазят в тайна своите планове и строежи, защото очакват другите към тях да проявят завист и злоба. Винаги имат "едно на ум" и действат предпазливо.
Изследването е направено в края на миналата година в 9 региона на страната, като в него са участвали хора между 15 и 69 години.
Това сочат резултатите от изследване на агенция Синовейт България, направено по поръчка на ФИЦЕ България - Сдружение за педагогическа и социална помощ за деца със специални образователни потребности.
Българите смятат живота си за една непрекъсната борба за оцеляване в един хаотичен свят, в който е много трудно да намериш опора и жизнени ориентири, коментира Магдалина Джамджиева, координатор на изследването.
За тях домът е крепост и "оазис сред дивотията". Те имат силно развито чувство за принадлежност, което задоволяват основно чрез семейството. Изцяло са отдадени на децата си и имат склонност да превръщат отглеждането им и тяхното осигуряване в цел на живота си.
В същото време се безпокоят, че децата ще станат прекалено зависими от тях и няма да могат да се справят сами в бъдеще. Като цяло обаче са отворени, обичат да общуват, лесно влизат в социални контакти. В същото време са спонтанни и реагират импулсивно.
Интересно е, че те се смятат за много толерантни към различните - към чужденците, малцинствата, но всъщност тази толерантност е по-скоро пасивна, отколкото активна, обясни Магдалина Джамджиева. Това означава, че те не отхвърлят, но и не проявяват разбиране и допускане.
Различният е добре приет, докато не пречи. Ако това стане, те са склонни да реагират предразсъдъчно и дискриминационно в зависимост от компромиса, който трябва да направят. Егоцентрични и потънали в себе си, те нямат нагласата да помагат на непознати хора.
Живеейки в среда, която възприемат като враждебна и без авторитети с убеждението, че "нормите се заобикалят от всеки както може", те развиват комбинативност и изобретателност.
Много мнителни и недоверчиви към заобикалящата ги среда, българите се стараят да запазят в тайна своите планове и строежи, защото очакват другите към тях да проявят завист и злоба. Винаги имат "едно на ум" и действат предпазливо.
Изследването е направено в края на миналата година в 9 региона на страната, като в него са участвали хора между 15 и 69 години.
