ИКТ е сред областите на знание, в които България има най-голям потенциал. Сред останалите приоритетни области са генетика и медицина, биотехнологии, точно машиностроене, класическа и атомна енергетика, и нанотехнологии и микроелектроника. Това заяви Саша Безуханова, зам.-председател на Kонфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) на националната среща "Изграждане на модерно учебно съдържание в партньорство на образование и бизнес". Събитието беше организирано съвместно от Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски" и КРИБ на 13 март 2008 г. в Аулата на Алма Матер.
Според изказване на Вивиан Рединг - Комисар за информационното общество и медиите от март, Европа ще изпита недостиг от висококвалифицирани специалисти до 2010 г. Еврокомисията е взела и решение за повишаване с 15% броя на завършващите в специалностите информатика, природни и инженерни науки. ЕК мобилизира жените, включително в сектор високи технологии. Европа е изправена пред хроничен недостиг на ИТ кадри.
Проф. Д.и.н. Иван Илчев, ректор на СУ, съобщи, че учебното заведение ще има университетски център за учене през целия живот. В него в рамките на 1-2 семестъра ще могат да се подготвят кадри за конкретна специалност. "Гарантирам, че това е само първата среща между академичните среди и бизнеса", категоричен беше Илчев. От есента Ректоратът преминава към създаване на специална лектория, в която ще се канят нехабилитирани изявени практици, които да водят лекции пред студентите и така да се подготвят младите хора за реалните пазарни изисквания. Лекторията ще има още една важна задача – да осигури кредити на студентите.
Доц. д-р Георги Чобанов, декан на Стопанския факултет, посочи, че за да се отговори на стремежа към създаване на икономика на знанието и в резултат за въвеждане на ново учебно съдържание има няколко механизма.
Единият са студентските стажове, друга перспектива е провеждането на лекции от нехабилитирани представители на компании. Тук идва мястото на появата на понятието ново съдържание по заявка на бизнеса. Стопанският факултет вече е въвел две такива учебни програми.
Според ректора на Техническия университет – София Камен Веселинов пък в момента проблемите, пред които е изправено академичното ръководство, са четири: разделението между научно-изследователските и обучително-възпитателните функции на ВУЗ-овете в България, фрагментирана система на висшето образование, недостатъчно финансиране от държавата и слабо участие на бизнеса в изследванията.
Според изказване на Вивиан Рединг - Комисар за информационното общество и медиите от март, Европа ще изпита недостиг от висококвалифицирани специалисти до 2010 г. Еврокомисията е взела и решение за повишаване с 15% броя на завършващите в специалностите информатика, природни и инженерни науки. ЕК мобилизира жените, включително в сектор високи технологии. Европа е изправена пред хроничен недостиг на ИТ кадри.
Проф. Д.и.н. Иван Илчев, ректор на СУ, съобщи, че учебното заведение ще има университетски център за учене през целия живот. В него в рамките на 1-2 семестъра ще могат да се подготвят кадри за конкретна специалност. "Гарантирам, че това е само първата среща между академичните среди и бизнеса", категоричен беше Илчев. От есента Ректоратът преминава към създаване на специална лектория, в която ще се канят нехабилитирани изявени практици, които да водят лекции пред студентите и така да се подготвят младите хора за реалните пазарни изисквания. Лекторията ще има още една важна задача – да осигури кредити на студентите.
Доц. д-р Георги Чобанов, декан на Стопанския факултет, посочи, че за да се отговори на стремежа към създаване на икономика на знанието и в резултат за въвеждане на ново учебно съдържание има няколко механизма.
Единият са студентските стажове, друга перспектива е провеждането на лекции от нехабилитирани представители на компании. Тук идва мястото на появата на понятието ново съдържание по заявка на бизнеса. Стопанският факултет вече е въвел две такива учебни програми.
Според ректора на Техническия университет – София Камен Веселинов пък в момента проблемите, пред които е изправено академичното ръководство, са четири: разделението между научно-изследователските и обучително-възпитателните функции на ВУЗ-овете в България, фрагментирана система на висшето образование, недостатъчно финансиране от държавата и слабо участие на бизнеса в изследванията.
Източник: computerworld
