С използването на данни от спътниковата мисия THEMIS, учени са установили как точно енергията на слънчевия вятър се трансформира в енергия на полярните сияния.
Откритието обяснява защо те се наблюдават по правило пролет и есен, съобщава NASA.

Досега нямаше напълно убедително обяснение откъде се появява енергията на полярното сияние. Смяташе се, че то е резултат на силно геомагнитно смущение, наречено суббуря.
Докато тя продължава, за кратко време се отделя огромно количество енергия, което при една от регистрираните през 2007 г. суббури е достигнало 5x10 на 14-та степен джаула като при земетресение с магнитуд 5.5 .

За да се изясни какво точно предизвиква суббурите, откъде идва енергията им и защо те се случват по-често пролет и есен, през февруари 2007 г. НАСА пусна мисията THEMIS (Time History of Events and Macroscale Interactions during Substorms), състояща се от пет спътника.

Целта на изследването има не e само теоритическо, но и практическо значение, защото суббурите могат да влияят на работата не само на спътниците, но и да предизвикат проблеми в наземните електрически системи.

Данните, получени от спътниците, дават основание да се предположи, че източници на енергията на полярното сияние се явяват магнитни полета, съединяващи магнитосферата на Земята със Слънцето.

Астрономите ги наричат "магнитни въжета". Структурата на полетата напомня усукана пореста връв. Частиците на слънчевия вятър се движат надолу по тези "въжета", като следват техните извивки, докато навлизат в повърхността на земната атмосфера.

По време на равноденствие магнитосферата на Земята се оказва най-удобна за подстъп към "магнитните въжета", което обяснява появата на полярното сияние най-често през пролетта и есента.