Екип теолози от университета в Анкара разработва проект за фундаментална ревизия на Хадит - втората най-важна книга в Исляма след Корана.

Хадит е колекция от многобройни наставления и коментари, приписвани на Пророка Мохамед, и затова са ръководство за мюсюлманите при интерпретацията на Корана. Те са и основа за ислямските закони Шарията.

Според идеите за реформа в сегашния си вариант Хадит изкривява основополагащите ценности на исляма и често има негативно влияние върху обществото, което държавата се опитва да модернизира.

Учени в Анкара казват, че повечето поучения никога не са били изричани от Мохамед, а автентичните се нуждаят от преосмисляне.

Целта на проекта е нова интерпретация на ислямската теология и радикално обновяване на религията. Проучването се извършва в Колежа по теология към Университета в Анкара.

"Има доказателства, че някои от текстовете известни като Хадит са измислени векове след смъртта на пророка Мохамед и имат за цел политически и обществен контрол", казва Феликс Кьонер съветник към проекта.

"За съжаление, чрез текстове от Хадит може дори да оправдаете мюсюлманската или ако предпочитате псевдо-мюсюлманската, осакатяваща практика за обрязване на момичета.

Можете да намерите текстове които твърдят, че "това е, което Пророкът ни е наредил да правим", но може също да се докаже исторически, че тази практика идва от други култури и в последствие е била наложена на ислямската традиция."

Много текстове в Хадит се отнасят до живота в Ориента преди 1400 г. и днес са неуместни. Основните аргументи на учените са, че ислямската традиция е била постепенно обезличавана от различни, често консервативни култури, които са се опитвали да използват религията за социален контрол.

Различни лидери в ислямския свят са изопачавали текстовете, като са приписвали собствените си политически амбиции на Пророка Мохамед.

"Според един автентичен пасаж от Хадит, на жените е забранено да пътуват за повече от три дни без разрешение от съпруга си", казва Мехмет Гормез, експерт от Департамента по религиозни въпроси в Анкара.

"Но това не е била религиозна забрана. Това нареждане се е появило защото в дните на Пророка просто не е било безопасно за една жена да пътува сама. С годините хората са приели за постоянна и задължителна тази практика, въпреки че първоначално тя е представлявала временна забрана от съображения за сигурност."

"Ислямът се използва като оправдание за насилие и злоупотреба срещу жени", казва Хуля Кос, теолог. "Съществува престъпната практика на "убийства на честта" - това са случай на убийства на жени, когато те се оженят не за избрания от семейството им жених или ако се опитат да избягат с някой когото обичат. Подобни практики не съществуват в Исляма и ние трябва да обясним това на хората", добавя тя.