Над 100 000 българи са заявили предпочитания за избора на символ на България чрез сайта www.infobulgaria.info.
Националната кампания „Българските символи" ще продължи до края на април, когато ще излезе класацията.
По 11 символа се конкурират в 3 категории - природни забележителности, културно-историческо наследство и храни и напитки.
От всички 33 предложения ще бъде избран глобален символ на България. Организаторите са отпечатали 1 000 000 талони, чрез които хората могат да посочат предпочитанията си.
Предвижда се разпространяване на талоните чрез Български пощи, а също и гласуване чрез специални урни, които ще бъдат поставени на възлови места из цялата страна. Предвидено е и гласуване чрез sms-и.
Организаторите възнамеряват през май да връчат на президента глобалния символ на България, а за 24 май - на българските евродепутати.
Сред номинациите са Кирилицата, Боянската църква, Старият град Несебър, българската роза и розовото масло, седемте рилски езера, Чудните мостове в Родопите, Триградското ждрело, киселото мляко, шопската салата, кюфте и кебапче, боб чорба, ракия, мартеницата, еделвайс.
Експерти, общественици и държавници дискутираха на кръгла маса българските символи, идентичността и емблемата на България по света.
Естествено, акцент на дискусията бе туристическата индустрия и превръщането на България в успешна бизнес и туристическа дестинация.
Вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин изтъкна, че имаме какво да покажем, има с какво да подчертаем спецификата на страната си, интересът е привлечен и любопитството е налице.
Около три четвърти от туристите, посетили България през 2007 г. са от страни от ЕС.
Това са повече от 74 процента от чуждестранните туристи, идвали в България през 2007 г., което е около 3,4 милиона души, посочи той.
От тях, от това, което те кажат зависи колко туристи ще дойдат следващата година, подчерта Калфин.
По мнението му като че ли не успяваме да влезем в подобаващото самочувствие на страна от европейското семейство, която има какво да допринесе.
Според него когато се определя българския символ, трябва да се търси неговата представителност за България и това той да бъде свързан асоциативно със страната ни.
Специалисти от археологическия музей коментираха, че експонатите, които най-много привличат интереса на чужденците са златните съкровища и скалните и костни фрагменти с графични изяви от преди 1 100 000 г. от пещерата Козарника в Белоградчишко.
Националната кампания „Българските символи" ще продължи до края на април, когато ще излезе класацията.
По 11 символа се конкурират в 3 категории - природни забележителности, културно-историческо наследство и храни и напитки.
От всички 33 предложения ще бъде избран глобален символ на България. Организаторите са отпечатали 1 000 000 талони, чрез които хората могат да посочат предпочитанията си.
Предвижда се разпространяване на талоните чрез Български пощи, а също и гласуване чрез специални урни, които ще бъдат поставени на възлови места из цялата страна. Предвидено е и гласуване чрез sms-и.
Организаторите възнамеряват през май да връчат на президента глобалния символ на България, а за 24 май - на българските евродепутати.
Сред номинациите са Кирилицата, Боянската църква, Старият град Несебър, българската роза и розовото масло, седемте рилски езера, Чудните мостове в Родопите, Триградското ждрело, киселото мляко, шопската салата, кюфте и кебапче, боб чорба, ракия, мартеницата, еделвайс.
Експерти, общественици и държавници дискутираха на кръгла маса българските символи, идентичността и емблемата на България по света.
Естествено, акцент на дискусията бе туристическата индустрия и превръщането на България в успешна бизнес и туристическа дестинация.
Вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин изтъкна, че имаме какво да покажем, има с какво да подчертаем спецификата на страната си, интересът е привлечен и любопитството е налице.
Около три четвърти от туристите, посетили България през 2007 г. са от страни от ЕС.
Това са повече от 74 процента от чуждестранните туристи, идвали в България през 2007 г., което е около 3,4 милиона души, посочи той.
От тях, от това, което те кажат зависи колко туристи ще дойдат следващата година, подчерта Калфин.
По мнението му като че ли не успяваме да влезем в подобаващото самочувствие на страна от европейското семейство, която има какво да допринесе.
Според него когато се определя българския символ, трябва да се търси неговата представителност за България и това той да бъде свързан асоциативно със страната ни.
Специалисти от археологическия музей коментираха, че експонатите, които най-много привличат интереса на чужденците са златните съкровища и скалните и костни фрагменти с графични изяви от преди 1 100 000 г. от пещерата Козарника в Белоградчишко.
Източник: news.bg
