След като стана ясно кой е филмът с най-много номинации за тазгодишните Оскари, просто не можеш да го пропуснеш, дори наградите на Академията да са далеч от твоите вкусове и критерии за добро кино.

Личната ми мотивация да гледам "Няма място за старите кучета" обаче далеч не се изчерпваше с тази причина.

Най-малкото защото във филма са замесени легендарните братя Джоуел и Итън Коен (меко казано замесени – сценарият, монтажът, адаптацията и режисурата са техни ), адски добре снимащият Роджър Дикинс (номиниран за операторското майсторство тази година и за филма "Убийството на Джеси Джеймс от страхливеца Робърт Форд") и Хавиер Бардем, редом с куп други известни и доказани актьори.


С така изброените плюс едно наум загледах филма и нищо в него не ме разочарова.

Съвсем по правилата, той е сниман перфектно, с няколко толкова ефектни кадъра, че ти се вие свят. Филмът бъка от онези типични за братята влачещи се в секундите напрежение моменти - смесица между трилър, уестърн и ирония.

Освен това е изпълнен с доста диващина и каубойски ботуши от Запада, хладнокръвни убийства, избити дилъри на дрога, потни мексиканци и всичко, което се сетиш да сложиш в един модерен уестърн.


Към "всичкото" добави успешното му съчетание с напрежението по-типично за трилъра (или за онзи момент, в който двамата попипват нервно кобурите с пистолетите преди да стрелят) и моралните принципи на един луд с монета и опасно оръжие за убиване.

Сюжетът включва убийства, преследване, при което постоянно си в напрежение кой кого, няколко игри на ези-тура и живот-смърт и феноменален диалог, или липса на такъв (споменатите моменти).


Всичко започва от случайното попадане на невинен човек на място, където са избити няколко наркодилъра и завършва с преследването му от може би най-жестокия и принципен масов убиец в Америка.

Докато гледаме "кой кого", умират доста хора, а краят ни заварва неподготвени, все едно току що сме се събудили от сън, но не помним какъв точно е бил.



Няма как да не забележиш, но все пак напомням брилянтната актьорска игра, особено тази на Хавиер Бардем, който е с най-гадната мазна и психопатска прическа в историята на киното, а по време на едното убийство (това със задушаването) вади поглед по-страшен и от гледките, които следват истинското му развихряне с оръжията.


Едното наум в началото беше, че когато модерни творци тръгнат да дефрагментират класически жанр, се получвава или нещо гениално, като при Тарантино, или Гай Ричи, или пълна боза, за която няма да давам пример.

Защото очевидно при "Няма място за старите кучета" се е получило, при това - добре.

В крайна сметка – бруталията си заслужава и ако питаш мен – филмът е далеч по-вероятно да стане култов в сравнение с предишния прехвален на Оскарите - "От другата страна".