Триизмерното кино е една от сферите на техническия прогрес, която е отбелязала най-слаб напредък през последните десетилетия. Дори последната филмова продукция на Disney „Семейсто Робинсън", разчита зрителите в киносалоните да носят поляризиращи очила, както родителите им са го правили преди 50 години.
Триизмерната телевизия е само една идея по-напред от киното, но и там не може да се говори за масовост. Сериозна слабост за този вид медия, е че предоставя възможността само на един човек едновременно да гледа прожекцията, защото трябва да се е разположил точно срещу приемника.
Всичко това обаче, е на път да се промени. Нов вид революционни дисплей са започнати да бъдат разработвани от Иан Секстън и колегите му в университета De Montfort в Лейчестър, Великобритания. Технологията им позволява на повече от един зрител в стаята, да гледа триизмерното предаване без да са необходими допълнителни помощни средства като очила. Освен това, изобретателите предвиждат, дисплеят да може да предава две телевизионни програми едновременно.
Триизмерната картина се постига, като мозъкът бива „излъган" да я пресъздаде, след като във всяко око се прожектира отделна картина. Такава беше и функцията на очилата до сега, да пропускат различна картина към ретините на всяко око и така мозъкът да си изгради триизмерна фигура. Това е в киното, докато при телевизията 3DTV (триизмерни телевизионни приемници), екраните имат още една допълнителна матрица, наречена "паралаксова бариера". В двуизмерен режим на работа втората матрица остава прозрачна, но при натискане на 3D бутона тя задейства допълнителни постоянно променящи състоянието си пиксели и ги насочва под ъгъл ту към едното, ту към другото око. Така на практика двете очи виждат едновременно различни изображения и в резултат на това се създава цялостното впечатление за обемност на картината.
Може да звучи прекалено сложно, но работи. За съжаление, това са същите онези телевизори, които работят само ако зрителят се е разположил точно срещу центъра на екрана. Подобни устройства могат да бъдат видени и в България, като те са разположени в близост до ескалаторите на първия етаж в Sofia City Center и се използват за прожектиране на рекламни клипове.
Идеята на д-р Секстън не е много по-различна от тази приложена в съществуващите 3DTV. Основната разлика, е че вече повече от един зрител ще може да вижда триизмерния образ, посредством технология, която разпръсква образа в много различни посоки едновременно. Така вече, четирима човека ще могат да гледат футболен мач, без да се притесняват в кой край на дивана са седнали.
Новата технология е много по-сложна и съответно скъпа, в сравнение със сегашните „несъвършени" модели. Тя включва система за следене на главите на зрителите, която може да прецени разстоянието до очите на всеки зрител и така да изчисли оптималния ъгъл на прожектиране. Това пък се постига посредством специален набор от течни кристали, които се произвеждат от компанията Light Blue Optics. Управлението на цялата машина е поверено на мощен процесор.
Вероятно ще минат още няколко години, преди този нов вид телевизори да могат да бъдат използвани в различни сфери от живота и работата на човека. Според д-р Секстън, за масово производство и телевизионни предавания, може да се говори чак за след десет години. Това обаче няма да спре използването на новия вид дисплеи в медицината например, където триизмерният образ би бил изключително полезен. Представете си образът от ендоскопията да бъде видян в три измерения, всъщност това едва ли е нещо, което бихте желали да наблюдавате в хола си.
Триизмерната телевизия е само една идея по-напред от киното, но и там не може да се говори за масовост. Сериозна слабост за този вид медия, е че предоставя възможността само на един човек едновременно да гледа прожекцията, защото трябва да се е разположил точно срещу приемника.
Всичко това обаче, е на път да се промени. Нов вид революционни дисплей са започнати да бъдат разработвани от Иан Секстън и колегите му в университета De Montfort в Лейчестър, Великобритания. Технологията им позволява на повече от един зрител в стаята, да гледа триизмерното предаване без да са необходими допълнителни помощни средства като очила. Освен това, изобретателите предвиждат, дисплеят да може да предава две телевизионни програми едновременно.
Триизмерната картина се постига, като мозъкът бива „излъган" да я пресъздаде, след като във всяко око се прожектира отделна картина. Такава беше и функцията на очилата до сега, да пропускат различна картина към ретините на всяко око и така мозъкът да си изгради триизмерна фигура. Това е в киното, докато при телевизията 3DTV (триизмерни телевизионни приемници), екраните имат още една допълнителна матрица, наречена "паралаксова бариера". В двуизмерен режим на работа втората матрица остава прозрачна, но при натискане на 3D бутона тя задейства допълнителни постоянно променящи състоянието си пиксели и ги насочва под ъгъл ту към едното, ту към другото око. Така на практика двете очи виждат едновременно различни изображения и в резултат на това се създава цялостното впечатление за обемност на картината.
Може да звучи прекалено сложно, но работи. За съжаление, това са същите онези телевизори, които работят само ако зрителят се е разположил точно срещу центъра на екрана. Подобни устройства могат да бъдат видени и в България, като те са разположени в близост до ескалаторите на първия етаж в Sofia City Center и се използват за прожектиране на рекламни клипове.
Идеята на д-р Секстън не е много по-различна от тази приложена в съществуващите 3DTV. Основната разлика, е че вече повече от един зрител ще може да вижда триизмерния образ, посредством технология, която разпръсква образа в много различни посоки едновременно. Така вече, четирима човека ще могат да гледат футболен мач, без да се притесняват в кой край на дивана са седнали.
Новата технология е много по-сложна и съответно скъпа, в сравнение със сегашните „несъвършени" модели. Тя включва система за следене на главите на зрителите, която може да прецени разстоянието до очите на всеки зрител и така да изчисли оптималния ъгъл на прожектиране. Това пък се постига посредством специален набор от течни кристали, които се произвеждат от компанията Light Blue Optics. Управлението на цялата машина е поверено на мощен процесор.
Вероятно ще минат още няколко години, преди този нов вид телевизори да могат да бъдат използвани в различни сфери от живота и работата на човека. Според д-р Секстън, за масово производство и телевизионни предавания, може да се говори чак за след десет години. Това обаче няма да спре използването на новия вид дисплеи в медицината например, където триизмерният образ би бил изключително полезен. Представете си образът от ендоскопията да бъде видян в три измерения, всъщност това едва ли е нещо, което бихте желали да наблюдавате в хола си.
Източник: money.bg