Законът за бурките, внесен от „патриотите”, мина на първо четене през водещата парламентарна Комисия по вероизповеданията и правата на човека.

С 11 гласа “за” и 3 “въздържал се” депутатите одобриха забраната за носене на облекло, прикриващо лицето, на обществени места.

Законопроектът идва като алтернатива на безброй многото инициативи в различни общински съвети да се регламентира тази материя, изтъкна патриотът Искрен Веселинов. Според него тази тематика очевидно има нужда от регламентация в България като отговор най-вече на негативната световна тенденция за налагане на радикалния ислям.

Заплашва се демократизмът и равенството на половете и опасност за тероризъм.

Законопроектът е основан на френския закон. Основен принцип при съставянето му е било запазването на правото на свобода на вероизповеданията, но същевременно и гарантирането на националните интереси.

“В религиозните институции и в дома си всеки е свободен да носи, каквото му харесва. На обществени места и такива от градската инфраструктура всеки трябва да бъде идентифициран”, посочи Веселинов.

“На мен ми се струва, че работим с девиза: „страх лозе пази”, коментира по време на дебатите социалистът Манол Генов. По думите му, не бурките са носители на радикалния ислям. Според депутата от БСП-Лява България трябва да се направи преценка за дългосрочния ефект от приемането на едни такива мерки.

“Много лесно слагаме знака облекло, радикален ислям, терористи”, изтъкна БСП депутатът и призова: “Проверете колко жени камикадзета са осъществили атентати в света”. Даже и „Черните вдовици” в чеченския атентат не бяха с бурки, даде за пример той.

Генов обяви, че ще подкрепи смисъла на закона, но изтъкна необходимостта от задълбочен анализ на евентуалния ефект. Той предупреди, че могат да се създадат жестоки разделителни линии в обществото с тези забрани.

Стана ясно, че МВР, Правосъдното министерство и ДАНС подкрепят законопроекта.

Съвремието показвало, че трябва все повече да се акцентира теми като националната сигурност, смята депутатът от ДПС Тунчер Кърджалиев. Той призна и факта, че знакови европейски държави имат такъв закон.

Кърджалиев обяви, че ще се въздържи от подкрепа на закона, тъй като имало технически проблеми по него. Един от тях касае дефиницията за частично закриване на лицето и неясния текст какво е глава, лице и части от лицето. Според него този текст трябва да се прецизира. Не ставало ясно какво се има предвид под частично забулване.

Кърджалиев имал опасение от отприщване на тенденция за дискриминация на религиозна основа. Гледал всички наредби, които били приети в Стара Загора, Пазарджик и др. Според него един такъв законопроект би бил изкушение за ограничаване на вече изконно признати права и да се премине към пълна забрана за мюсюлманско облекло.

“Бих посъветвал българските патриоти да се запознаят с едни известни български автори, като акад. Шишманов, които са български етнолози и много добре описват каква е българската традиция, кои жени носят забрадка и кои части на лицето закриват”, призова Джейхан Ибрямов от ДПС. Според него законопроектът противоречи на съвременността и традициите. По думите мусъвременната жена лятото слага шал, който закрива главата.

Той обяви закона за “интелектуална недомислица”. Ибрямов подчерта, че бурката изцяло закрива лицето. В България обаче традиционните мюсюлмани нямали проблем с бурката.

Мюсюлманската общност е силно притеснена, алармира от своя страна зам.-главният мюфтия Бирали Мюмюн. “С цел да запазим сигурността на държавата предизвикваме друг проблем - с мюсюлманите”, подчерта той.

Реформаторът Никола Хаджийски изтъкна, че РБ смята за необходим този закон, предвид международната обстановка. Според него опасенията са неоснователни, тъй като забраната касае само публичните места, а не жилищата и молитвените домове на мюсюлманите.