Кабинетът прие Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда за 2014 г. Неговото предназначение е информира обществеността и държавните институции за състоянието и рисковете за околната среда и природните ресурси, както и да насочи вниманието към ефективността и целесъобразността на провежданата природозащитна политика. Това съобщиха от правителствената информационна служба. Докладът показва, че най-значителните източници на неблагоприятно въздействие върху околната среда продължават да бъдат потреблението на енергия и природни ресурси, при което се емитират вредни вещества в атмосферния въздух, водите и почвите и се депонират големи количества отпадъци. Необходимо е да продължат усилията и инвестициите в дейности, свързани с ефективното управление и потребление на ресурсите, свързани с производството на енергия, както и с енергийната ефективност. 
През 2014 г. се наблюдава увеличение в крайното енергийно потребление, което достига 2,9% в сравнение с 2013 г.
Транспортът емитира 40% от общото количество на азотните оксиди и 23% от емисиите на въглероден оксид. Въпреки това, емисиите на въглероден оксид в атмосферния въздух от транспорта за 2014 г. намаляват с 56%, а на азотни оксиди – с 18% спрямо 2001 г.
В редица градове има намаление на средногодишните концентрации и броя на превишенията на средноденонощната норма за фини прахови частици в периода 2011-2014 г. В сравнение с 2011 г. в 29 от общо 37 пункта за мониторинг се наблюдава намаление на средногодишната концентрация (40µg/m), а в 28 – намаление на броя превишения на средноденонощната норма. Такива са, например, Добрич, Перник, Пловдив (АИС „Каменица“), Благоевград, София (пункт „Гара Яна“), Велико Търново, Кърджали.
В АИС „Гълъбово” са регистрирани две превишения на алармения праг за 2014 г., като причина за това е дейността на топлоелектрическите централи в района. Нормите за азотен диоксид обаче са спазени във всички измервателни пунктове и няма население, живеещо при наднормено замърсяване с азотен диоксид. В нито един от градските фонови пунктове няма превишение на нормите за озон през 2014 г.
Анализът на данните от националните инвентаризации на парникови газове за периода до 2014 г. спрямо целта от Киото показва, че емисиите на парникови газове са значително по-ниски в сравнение с базовата 1988 г. и в момента България има необходимия резерв, който осигурява изпълнение на ангажиментите, поети с подписването на Протокола от Киото.
Все пак, продължава тенденцията към затопляне, започнала от края на седемдесетте години на ХХ век. За България, 2014 г., със средна годишна температура 12,3º С, е сред 13-те най-топли години за периода 1988-2014 г. 
През периода 1996-2014 г. се запазва тенденцията наблюдавана през последните години за подобряване на качеството на водите.
Посредством групови селищни водоснабдителни системи е осигурен достъп до питейна вода на 99,3% от населението на страната (2014 г.). По този показател България е в благоприятно положение спрямо някои други европейски страни. Нараства делът на населението, свързано със селищни пречиствателни станции за отпадъчни води – от 41% през 2005 г. на 56,8% през 2014 г. От друга страна, към края на 2014 г. без пречиствателни станции са 32 града с над 10 хил. реален брой жители и 117 града от 2 хил. до 10 хил. реален брой жители. 
През 2013/2014 г. Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие за първи път функционира в пълния си обхват – проведени са теренни наблюдения на 697 вида на определени за целта места за мониторинг. До края на 2014 г. Министерският съвет е определил 340 защитени зони (353 на брой, но 13 са с обща граница по двете директиви) от мрежата „Натура 2000”, покриващи общо 34,4% от територията на страната. 
Данните от измерванията на шумовите нива през 2014 г. показват, че регламентираните допустими шумови нива са превишени в 72% от контролните пунктове в страната. Относителният дял на пунктовете с превишени нива не е променен сравнение с 2013 г.
Запазва се положителната тенденция при отпадъците, предадени за оползотворяване, което е показателно за ръстa на оползотворените, в т. ч рециклирани, отпадъци на национално ниво и прилагането на йерархията при практиките за управление на отпадъците. През 2014 г. 31% от отпадъците са предадени за оползотворяване, а през 2008 г. те са били 21 на сто. Количеството на образуваните битови отпадъци през последните години остава сравнително постоянно, като е постигната националната цел за рециклиране на 25% от битовите отпадъци. Въпреки това депонирането на битови отпадъци остава все още най-използваният в страната метод за третиране на битови отпадъци.
През 2014 г. разходите за опазване и възстановяване на околната среда на национално ниво се оценяват на 2 293,4 млн. лв., като относителният им дял от брутния вътрешен продукт е 2,7 на сто. Отчита се увеличение на разходите спрямо 2013 г. с 9,3%, спрямо 2012 г. – с 35,4% и спрямо 2011 г. – с 59,4 на сто.
Постъпленията по сметката на ПУДООС по видове закони за 2014 г. са в размер на 127 799 496 лв., като увеличението спрямо 2013 г. е почти двойно. Изразходвани са общо 46 025 769 лв. (с близо 2,2 млн. лв. повече от 2013 г.). От тях 32 319 892 лв. са предоставени като безвъзмездни помощи за инвестиционни проекти, 4 826 591 лв. – за изпълнение на неинвестиционни проекти; 3 238 202 лв. са предоставени за политики в областта на администрацията; 5 640 519 лв. като трансфер към МОСВ.
В края на 2014 г. реално усвоени от бенефициентите по ОП „Околна среда 2007–2013 г.” са около 2,650 млрд. лв., които представляват 47,5% от общия финансов ресурс. Процентът на договорените средства спрямо общия финансов ресурс на програмата в края на 2014 г. е 158,44%. Общо по програмата успешно са изпълнени 201 проекта с усвоени 238,85 млн. лв., а в изпълнение са още 242 проекта на стойност 5,311 млрд. лв