През февруари 1990, благодарение на 15-годишния Бруно Ковалчевски, в пещерата Бруникел проехтяли стъпки за пръв път от 10 000 години насам.

Дълго време входът на пещерата бил затворен от скално свалчище. Бащата на Ковалчевски засякъл слаби струйки въздух излизащи от отломките. Той и синът му прекарали следващите 3 години в разчистване на камъните. Успели да разкпоят тесен, дълъг 30 метра коридор, през който можели да се промъкнат само най-стройните членове на местния пещерен клуб. Не след дълго се озовали в голям, просторен коридор. В него открили животински кости и следи от присъствие на мечка. Подът бил осеян с локви вода, пространството - със сталактити и сталагмити.

На 336 метра във вътрешността на пещерата пещерняците се натъкнали на нещо необичайно – общирна камера, в която няколко сталагмита били умишлено счупени. Голяма част от 400-те парчета оформяли два кръга – един голям с диаметър между 4 и 7 метра и по-малък широк 2 метра. Други парчета били подредени на 4 купчини. Навсякъде се забелязвали следи от огън, имало и множество изгорени кости.

Със сигурност кръговете били направени от хора. Пещерняците повикали на помощ археологът Франсоа Рузо. С помощта на въглеродна датировка, той установил, че изгорените кости от мечка открити в камерата са на възраст 47 600 години. Това означава, че кръговете от сталагмити са по-стари от всички известни до момента скални рисунки. Означава също, че едва ли принадлежат на Хомо Сапиенс. Създателите им вероятно са единствените ранни хора в Южна Франция по онова време – неандерталците.

Откритията сочат, че неандерталците са имали по-сложно устроено общество, отколкото сме предполагали. Те са познавали огъня, слизали са дълбоко под земята и са подреждали камъни в сложни структури. Възможно е дори да са провеждали ритуали.

Рузо така и не успял да разбере. През април 1999, докато развеждал група колеги из пещерата той получил сърдечен удар. Смъртта му сложила край на работата в Бруникел. Интересът към съдържанието на пещерата сега е възроден, благодарение на Софи Верхайден.

Верхайден работи в Кралския институт по природни науки в Белгия и е специализирана в сталагмитите. За нея те представляват капсули на времето, съдържащи информация за климата през хилядолетията. Тя научила за пещерата, докато била на почивка в замък наблизо и се запитала защо никой не се е опитал да датира самите сталагмити.

Верхайден била нясно, че въглероднана датировка е прецизна само при обекти по-млади от 50 000 години, затова можело да се окаже, че находките в пещерата са значително по-стари.

През 2013 тя и екип от археолози получили разрешение за работа на обекта.

След като пробили сталагмитите и взели цилиндрична проба, ясно различили два слоя. Единият се състоял от стари минерали, част от оригиналните сталагмити, а другия бил по-нов, оформил се след като фрагментите били отчупени от обитателите на пещерата. Чрез измерване нивата на урана и в двата слоя, станало ясно точно преди колко били отчупени сталагмитите – преди 176 500 години, плюс минус няколко хилядолетия.

Откритието им било сензационно.

Извън пещерата Бруникел най-ранните човешки строежи датират от преди 20 000 години. Голяма част от тях включват срутили се структури от подредени мамутски кости и еленски рога. За сравнение кръговете от сталагмити в Бруникел са много по-добре запазени и далеч по-древни. Най-вероятно техни автори са неандерталците, защото по това време в района не са живели други хоминиди.

Откритите структури не са служили като основи за къщи, камерата, в която са открити не съдържа каменни сечива, човешки кости или други знаци за по-продължително обитаване. Според една от теориите, мястото се е използвало с религиозна или културна цел. Най-смелите предположения са, че може би се касае за култ към мечките.

Не е ясно и как неандерталците са направили структурите. Едва ли това е било задача само на един от тях. Вероятно са работили в екип. Отчупвали са скалите умишлено и са ги подреждали старателно. Използвали са и огън. Над 120 елемента имат черни и червени ивици, като други подобни не са открити нито в камерата, нито отвъд пещерата. Те са резултат от умишленото им излагане на огън, достатъчно силен, че да пречупи скалата.

Социалната организация на неандерталците очевидно е била много по-сложна от предполаганото. Те са ползвали сечива, огън, създавали са изкуство, погребвали са мъртвите, възможно е да са имали и собствен език.

За да разреши загадката на пещерата, Верхайден ще започне разкопки на пода й. Той е покрит със слоеве калцит, възможно е да подскаже на учените каква е била целта на пещерата. Според учения входът, използван от археолозите, едва ли е бил единствен, на тях им се налагало да пълзят, а в камерата са открити следи от мечки.