Депутатите оставиха всички 6 въпроса от поискания от "Шоуто на Слави" референдум. Оставиха и съмнението, че не само не четат закона, но и умишлено не го спазват. Причината е ясна. Нашият (DW) автор Иван Бедров внася яснота:

Наесен българските избиратели ще имат уникалната възможност да гласуват едновременно за президент и по още поне шест въпроса. Толкова са включени в успешно проведената инициатива на „Шоуто на Слави“ за предизвикване на референдум. Бизнесменът Веселин Марешки в момента досъбира необходимите подписи, за да стане задължителен и предложеният от него референдум - там са включени още пет въпроса, но единият се повтаря. Така вероятността българите да намерят в „тъмната стаичка“ списък с десет въпроса е напълно реална.

Дотук всичко е повече от добре. Има Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, този закон дава възможности за предизвикване на референдуми, гражданите ги използват, демокрацията работи. Дяволът този път не е в детайлите, а в неспособността на мнозинството народни представители да изпълняват задълженията си. Даже не е просто неспособност, а демонстративен отказ, граничещ с бойкот. Защото законът - добър или лош - има своите изисквания, а Народното събрание ги пренебрегва със завидна лекота.

Първо беше страхът от позиция

Въпросите на „Шоуто на Слави“ са за въвеждане на мажоритарна система за избиране на депутати, за намаляване на броя им от 240 на 120, за задължително гласуване, за електронно гласуване, за намаляване на субсидията за партиите до 1 лев на получен глас годишно и за пряк избор на областните и районните полицейски началници. Решението на парламента да отвори пътя към този референдум идва буквално дни след като задължителното гласуване бе прието на второ четене, приета бе и пътната карта за въвеждане на електронно дистанционно гласуване. Слабост на самия закон е, че изобщо не е предвидил хипотеза за междувременна промяна на обстоятелствата и де факто отпадане на основанието за въпроса. Слабост на политическата доблест е обаче нежеланието на депутатите да упражнят правото си да редактират въпросите и да преценят дали те отговарят на закона, който забранява на референдум да бъдат поставяни въпроси от компетенцията на Велико народно събрание.

Вместо да поемат лично отговорност за преценката или да я прехвърлят под формата на питане към Конституционния съд, те просто се отдръпнаха. Може да се окаже, че броят на депутатите е част от държавното устройство, което е запазена територия за Велико народно събрание. Може да се окаже, че субсидията за партиите е бюджетен въпрос, което също не може да се подлага на референдум. Може още много неща да се окажат, но само ако някой сезира Конституционния съд. А може и хората първо да гласуват напразно, а чак след това да се произнесе съдът. Но най-големият скандал в поведението на депутатите е безмълвното допускане на въпроса за електронното гласуване, по който българите вече гласуваха на референдум само преди седем месеца. Защо отново?

После обърнаха гръб на закона

Законът е много ясен. Чл. 23. (1) гласи, че „Предложението, предмет на референдума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели". По силата на този текст електронното гласуване не бе прието на референдума през октомври миналата година, защото активността не достигна тази от предишните избори. По силата на друг текст - когато активността е над 20%, въпросът влезе в Народното събрание, но това по никакъв начин не променя факта, че предложението не бе прието на референдума. Така казва законът. А следващата алинея (2) казва, че „Ако предложението, предмет на референдума, не е прието, национален референдум по същия въпрос може да бъде иницииран не по-рано от две години от датата на произвеждането на референдума".

Интересно е кое в този законов текст не е ясно за депутатите, за да допуснат насрочването на референдум по същия въпрос, по който вече има проведено допитване и то не е било прието. На всичко отгоре електронното гласуване вече е факт в Изборния кодекс. Объркано стана, нали? Президентът реагира също толкова изненадан и обеща да реагира според правомощията си. Дори и законодателят да е имал предвид, че не се брои за неприемане, когато активността е над 20% и въпросът все пак стигне до парламента, определено не го е записал ясно. Така остават споровете. Остава и една заровена мина, която избирателите да настъпят.

За да стане още по-абсурдно: един от въпросите, предложени от Марешки, е за пълно отпадане на държавната субсидия за партиите. И тъй като животът обича шегите, избирателите може да гласуват с достатъчно мнозинство и за субсидия от 1 лев, и за субсидия от 0 лева. А тогава?

След като в продължение на години огромно мнозинство от депутати прави всичко възможно, за да препъне опитите за пряка демокрация; след като направи всичко възможно, за да ореже два от трите въпроса на предишния референдум; след като после бягаше упорито от задължението да разгледа получилия над 20% въпрос за електронното гласуване; след като се опита да запрати референдума на „Шоуто на Слави“ в отпускарските месеци; след толкова много опити да не допусне гражданите до урните сега тактиката очевидно е сменена: не можем да ви спрем да участвате в демокрацията, но можем такава каша да забъркаме, че сами да се откажете.