На 1 май, в неделя, известната агенция за геостратегически прогнози Стратфор публикува анализ за България озаглавен „България: тежка артилерия на Балканите, незначителен фактор в Евразия“. Тъй като до момента не се забелязва повишен интерес в медийното пространство или сред обществеността по изложените в него тези, би било добре да се цитира директно последният абзац от увода:
„Днес България е защитена чрез членството си в НАТО и в Европейския съюз. При тази закрила София увеличава икономическата си и военна сила. Но и двата блока са в нестабилно положение. Освен това балансът на България между Русия и Европа е деликатен, а Турция преживява възход. Тези фактори сочат, че България може отново да стане обект на чужди интереси.“
Стратфор е агенция, която в някои случаи изразява позициите на политическото ръководство на държавата, на чиято територия е седалището й. Но изглежда не винаги. Както каза основателят й Джордж Фридман на лекция пред студенти от Московския държавен институт за международни отношения през декемри 2014г., за него дейността на фирмата му е само бизнес. Впрочем миналата година той основа нова консултантска фирма „Геополитическо бъдеще“ и поне формално би трябвало да е в конкуренция с „рожбата“ си от 1995 г. Как все още е свързан с нея, не е ясно, но стилът в сегашния анализ е запазен – прям, откровен до степен на циничност. При все това доста често анализите и прогнозитеса доста точни – било то и чрез предизвиканото от тях внимание и реакции.
Тъй че е твърде вероятно прогнозата за България да е от самия Фридман.
По принцип в Стратфор нямат уважително отношение към НАТО – според Фридман това е клуб за приятни хора, които нямат пари за отбрана, и само се събират на банкети. Преценките за състоянието и бъдещето на Европейския съюз са предимно песимистични. А оценките за нашата югоизточна съседка са огледален образ на тези за Европейския съюз. Впрочем още през 1999 г. - преди да бъде публикувана книгата на Давутоглу „Стратегическа дълбочина“, Стратфор развиха в геостратегически анализ „От Йерусалим до Грозни“ теорията му за осевата роля на Турция в Евразия.
Но отчитайки московското изказване на Фридман, тук по-скоро става въпрос не за принципни нагласи, а за бизнес - по поръчка. От доста високо ниво.
В средата на миналия месец Фридман беше специален гост на бизнес-форум „Нови форми на финансиране в реалната икономика„ в Букурещ и изнесе основния доклад. Миналата година даде 40 минутно интервю в предаването „20 години по-късно“ по румънския телевизионен канал Щирила Про. В него обясни, че Румъния не трябва да се уповава много на Европейския съюз, а да стане стратегически съюзник на САЩ и да разчита на американска икономическа помощ. Така тя може да стане като Южна Корея. Но Румъния трябва да се въоръжава. Дотолкова, че ако бъде нападната от Русия, да може да удържи докато пристигне американска военна помощ. Напълно разумна е според Фридман една коалиция между Полша , Румъния и Турция, с която да се изгради санитарен кордон срещу Русия.
Даже и човек с рудиментарни познания по география би осъзнал, че някак си България липсва от кордонната дъга. И би била празно географско място. При стратегическо позициониране обаче празните места ги запълват. Някак си.
*****
На 9 май Стратфор публикува анализ на тема „България и Румъния: приклещени между кризи“.
Като се има предвид, че България не е отчетливо разпознаваем обект за анализаторите на Стратфор – виж в послеписа -, а и публикациите за нас там са рядкост, повторното обръщане на внимание в интервал от една седмица вече е признак за особено отношение.
Но то по-скоро потвърждава възникналите от предишния анализ предположения.
В анализа от 9 май няма нищо особено. Нито като съдържание нито като изводи. Има и известни неточности:
България и Румъния са заклещени между бежанската кризана Европа с Турция и конфликта между Русия и Западавъв връзка с Украйна.
Ако споразумението между Турция и ЕС се провали, има опасност бежанският поток да се отклони на изток през България и Румъния. България ще бъде засегната повече заради голямото турско малцинство и малкото си население.
Но така или иначе в обозримо бъдеще не се очертава приемането на двете страни в Шенгенската зона: заради бежанския поток и защото другите страни-членки затварят границите и ограничават трансграничното придвижване. А в Западна Европа бежанците от България и Румъния ще се възприемат като заплаха.
По линия на украинския конфликт ниесме по-податливи към Русия заради културните и исторически връзки, зависими сме енергийно, а и нашите олигарси - за разлика от румънските, са свързани с нея. Румъния има политически конфликт с Русия заради Молдова, а и не е зависима енергийно.
Но пък като че ли и двете страни се каним да играем по-важна роля в конфликта – засилваме натовското присъствие на терен, интензивираме контактите с Киев, а миналия месец Порошенко обсъждал с Букурещ и София въпроса за съвместна военна бригада.
Процесите и от двете кризи ще ни погълнат, носпоред Стратфорролята ни в тях би могла да нарасне
Това е.
Защо обаче този скучен анализ - нещо не много типично са професионалистите от Стратфор, се пуска само седмица след предишния за България?
Мозайката се нарежда, ако бъде прочетен анализът на Джордж Фридман от 6 май на сайта на новата му анализаторска фирма.
Миналия петък там бе публикуван негов материал под заглавие „Балистичната ракетна отбрана и реалността“. В увода мустава въпрос за това, че системата за балистичната ракетна отбрана (известна у нас от времето на Студената война като ПРО) в Румъния е била приведена в оперативна готовност на 5 май. Била инсталирана още през декември миналата година, но е трябвало да бъде интегрирана в отбранителната система на НАТО. И затова е включена едва миналата седмица. Фридман счита, че румънската ПРО има по-скоро политическо, а не военно значение. Защото Румъния ще може да изстреля само няколко ракети, които не биха били проблем за Русия. А ако последната реши да нанесе ядрен удар срещу Европа, тази система изобщо не може да служи за защита.
След това Фридман разсъждава по въпроса доколко изобщо е използваемо ядреното оръжие. Прави извод, че само луд човек би го използвал. и затова няма опасност от ядрен сблъсък и ядрена война. Но пък конвенционални войни се водят така или иначе и затова са по-опасни - реална заплаха са. Поради това дадените за ПРО париби трябвало да се харчат за реални опасности.
И още един детайл. Руският вестник „Известия“ публикува на 26 април т.г. статия за плановете на Турция да изгради собствена ПРО и да я интегрира в тази на европейската система на НАТО. Цитира се и изказване на шефа на департамента по отбранителна промишленост на Турция Исмаил Демир. За сега това са само планове. В момента съседите ни от югоизток имат само радиолокационна система. Но т.н. ЕвроПРО се предвижда да бъде въведена на въоръжение през 2018 г.. Така че Турция има време да изгради своя собствена ПРО и да се включи в натовската. Руски експерти считат, че вероятно ще става въпрос за система като румънската.
Така е.
Явно, че на геостратегическо ниво вече се работи за изграждане на санитарен кордон срещу Русия от Балтика до Черно море (Полша, Румъния, Турция). За нас на картата най-вероятно има само петно с въпросителен знак - много сме зависими от Русия, но пък имаме шанс, ако се постараем по линия на превъоръжаването и военно сътрудничество с Украйна. Която впрочем не е член на НАТО, а и й казаха преди доста време, че няма да стане. Но пък и на нас ни казаха да не разчитаме на НАТО –на първи май тази година. НАТО не бил стабилен.
С други думи трябва да избираме между моркова на превъоръжването и геостратегическата тояга. А за зеленчуци пари у нас няма.
Послепис: Дали от Стратфор ни предупреждават добронамерено по нечия поръка или ни заплашват, трябва да отговорят компетентните органи. И то много бързо. И да не предоставят темата на некомпетентни и тщеславни коментатори. За последните е хубаво да знаят, че, когато на сайта на Стратфор се търсят материали по регионален критерий, и двата разгледани анализа се появява не в регион Европа – там ни няма изобщо, а в региона на Средния (за Европа това е Близкия) Изток в рубриката за Турция.
Димитър Димитров
10 май 2016 г.
Виена