Националната програма за саниране на блокове е с ниска ефективност заради избрания енергиен клас С за сградите, който скоро ще бъде забранен в Европа, както и заради лошо качество на проектите, влаганите материали и изпълнението на ремонтите. Това заяви архитект Николай Гълъбов, зам.-председател на Камарата на архитектите, на пресконференция в четвъртък. По думите му обществените поръчки за саниране се печелят на завишени цени и по този начин се отклонява публичен ресурс в огромни размери. "Размерите на корупцията в строителния бранш може да са в пъти по-големи, отколкото тези в ДАИ или "Градска мобилност", посочи той.

Програмата за саниране започна преди повече от година и е с бюджет 1 млрд. лева, осигурени от държавата чрез заеми. Към момента има не повече от 10 завършени блока в цялата страна, но заявките за участие от сдружения на етажната собственост са около 2000. Тези около 2000 блока са на различен етап от реализация на мерките за енергийна ефективност и според изчисленията на регионалното министерство ще глътнат целия ресурс от 1 млрд. лева. През 2017 г. правителството ще осигури още 1 млрд. лева, за да продължи програмата, но този път условията ще включват и финансово участие на собствениците.

Съмненията

Критиките на архитектите към програмата са свързани с качеството на проектите, както и с това на изпълнението. Сега безплатното саниране се прави по т.нар. модел инженеринг - избраният изпълнител изготвя работен проект и след това го изпълнява. Така архитектът се превръща в наемник, който трябва да се съобразява с изискванията на строителя, който казва какви материали ще се влагат, как ще се полагат, колко ще издържат и др., обясни арх. Гълъбов. Често проектите се изготвят некомпетентно и на цена под себестойност, посочи още той.

Архитект Петър Киряков от колегията на архитектурната камара в Стара Загора заяви, че у нас работи остарял модел на издаване на строителните разрешения от времето на Съветския съюз. В ЕС архитектът със своя печат и подпис носи цялостна отговорност за създаденото, в България имаме три или четири степени на одобряване на проекта, като това преобръща логиката на отговорностите в строителството, подчерта архитектът. Той допълни, че в Европа стойността на проектантския труд е 8 - 12% от цялото. Във всички проекти у нас се залагат под 2%. "Живо се интересуваме какво става с останалите пари", посочи арх. Киряков.

МРРБ: Не е вярно

Регионалното министерство нарече критиките "невярна и тенденциозна информация" в съобщение, разпространено до медиите. Енергиен клас С не е забранен в Европа, а чрез него се обезпечава ефикасното изразходване на публичния ресурс, т.е. постига се най-добро съотношение разходи – ползи, посочват от ведомството на Лиляна Павлова. "По-висок клас за енергийна ефективност на жилищата значи по-луксозно и по-скъпо строителство, което ще изчерпа значително по-бързо предвиденото финансиране и по този начин много по-малко домакинства ще се възползват от мярката", се казва в съобщението.

"Напомняме на арх. Гълъбов също така, че европейските изисквания и българските закони правят разграничение между ново строителство и съществуващи сгради. Действително за новите сгради изискванията са за близко до нулевото потребление на енергия, респективно клас А. Такова обаче не е предвидено за изпълнение по Националната програма, защото нямаме доказана икономическа ефективност при старите сгради. След като в бъдеще започне изпълнение на програмата със съфинансиране от собствениците, можем да търсим и увеличаване на енергийния клас", казват от МРРБ. Възлагането на инженеринг в никакъв случай не води до корупционни практики, казват от регионалното министерство. Програмата финансира не само топлоизолация и дограма, но и конструктивни ремонти там, където се налагат, затова отделните сгради могат да са оценени на различни суми, посочват от МРРБ. Те препоръчват на арх. Гълъбов да се обърне към компетентните органи, ако има данни за корупция.