В навечерието на тазгодишния Гергьовден излезе от печат втората книга на известния родопски историк, изследовател и журналист в Кърджали Георги Кулов „Хора на Истината“, предаде кореспондентът на БГНЕС. След нашумялата през 2011 г. „Българската дъга на исляма“, това е втората му книга, която привлича вниманието на специалистите и широката общественост. В нея той разкрива историческите корени, специфика и български принос към умереното алевитско направление на исляма, въплътени в толерантната и симбиотична философия и практика на т.н. softislam от балкански тип, казва Тончо Стоянов – ориенталист, редактор и рецензент на книгата, и бивш дипломат. Отпечатването на „Хора на истината“ именно в дните преди Гергьовден е съзнателно търсено, защото това е съвместен празник за християни и алиани в Родопите и Лудогорието, допълва Стоянов. Местното население го чества и като „Хъдърлез“ - началото на сезонните земеделски и животновъдни дейности през летните месеци на открито. Гергьовден-Хъдърлез открива сезона и на традиционните селски сборове-маета с прочутите религиозни булама-курбани за опрощение, здраве и берекет, на които сядат редом хиляди българи, турци, роми и гости от страната и чужбина. Рецензентът подчертава, че книгата излиза в момент на остър сблъсък край южните граници на Европа между войнстващия разрушителен салафитско-уахабитски ислям и позитивно-креативния ислям от сирийско-месопотамски и зороастро-алевитски тип, създал синкретическа световна цивилизация върху историческите основи на близкоизточните религии и култури на зороастризма и християнството. „Хора на Истината“ е актуална и ценна с това, че в обстановка на нарастващ негативизъм по отношение на исляма във връзка с терористичните атентати и бежанската вълна, застрашаващи устоите на европейската цивилизация, обективно и аргументирано идентифицира принципните различия и не допуска поставянето на българските алиани под общ знаменател с радикалната идеология и практика, отбелязва още Тончо Стоянов. Независимо от тежкия конфликт в Ориента, трябва да се знае, че в България и в частност в Кърджалийско няма противопоставяне на алевити срещу сунити, а в родопския град по традиция християни и мюсюлмани са в топли отношения, уточнява авторът Георги Кулов. Алевитите от Кърджалийско имат и свой депутат /от ДПС/, както и представители в местната власт. Тази общност трябва да се познава и място за предубеждения към нея няма така, както и спрямо помаците, на които Кулов е посветил първото си изследване „Българската дъга на исляма“. Сред българите-мохамедани вървят етнообразуващи процеси, така на фона на фокуса, насочен към турчеещите се помаци, е изпуснат процесът на тяхното етническо обособяване, който върви с доста бързи темпове. Ефрем Моллов е открит изразител на тези нагласи в голяма част от тази общност. Според Кулов има външни сили, които работят за възраждането на Помашката република от 1913 г. и стратегическата цел за свързването на анклавите обхваща не само България, а и Гърция, Македония. „Моделът, който се налага, е този на босненските мюсюлмани, търси се възможност това да стане и с българите-мохамедани. На практика този проблем започва да добива размерите на кюрдския въпрос в Турция. Великите сили и наши съседи са силно заинтересовани от този процес и го насърчават, защото им е нужна слаба и етнически раздробена България. В това число са и гърците, където от години се говори за помашки етнос и език, издадоха се буквари и речник. В известен период от премиерстването си сегашният турски президент Ердоган беше тръгнал да разширява правата на помаците и да търси етнообразуващи фактори, но с идването на Давутоглу на поста т.нар. помашка пролет приключи. А в Турция болката на тези хора е езикът, който е български. За съжаление, в българските научни среди са много малко изследователите на етническите процеси“, посочи авторът в интервю за БГНЕС. Георги Кулов, автор на книгата "Хората на истината". / БГНЕС „Не трябва да се загърбват интересите на Русия и Турция към страната ни, а тези две държави са в остър конфликт и ситуацията е крайно неблагоприятна. Доктрината на неоосманизма, разработена още от Тургут Йозал и кодифицирана от Ахмет Давутоглу се вижда, че турските претенции за възраждане на влиянието нарастват особено силно спрямо териториите от бившата Османска империя. За всичките тези процеси обаче обществото не е информирано, за разлика от онова в мултиетническа Великобритания, където това се прави по стандартите на Би Би Си“, подчертава журналистът, който е кореспондент на българското издание на в. „Заман“. Кулов цитира проучване от 2002 г., според което етническите и религиозните малцинства у нас не са познати на обществото, те са представени превратно и това е много опасно. Днес демографските процеси водят доста бързо до изменение в съотношението между мнозинството и малцинствата и ако поради липсата на политически решения езикът на омразата взема превес, резултатът никак няма да е добър за нас, предупреждава той. „Тръгнах към тази книга с желанието да просветя читателите по една много актуална тема – за последователите на Хазрети Али /Свети Али/, които населяват не само България, но и голяма част в Ориента. А темата е свързана и с огромен конфликт, отключил голямата бежанска вълна. В Сирия конфликтът е именно между ортодоксалната сунитска общност и управляващия алевитски елит на Хафез Асад. Наричани още алауити, те са представители на едно направление в исляма, възникнало около 9-и век, в сравнение с т.нар. алиани, които обитават нашата страна. Заглавието е „Хора на истината“, защото алианите у нас, в страни от бившия Съветски съюз и Иран, наричат себе си така, настояват, че тяхното учение е меродавно и трябва да бъде отстоявано докрай“. Запитан защо в книгата си той твърди, че да си алевит е рисковано, той казва, че алевитската общност винаги е била затворена и в почти цялото си съществуване е в опозиция, отстоява социалните идеи за свобода, равенство и братство. В ортодоксалния ислям няма място за нея, алевитите са обявени за сектанти, еретици и тезата на Пророка Мохамед за хората на Китаба /Свещената книга/, че имащите свещени писания не бива да бъдат малтретирани и унищожавани, а само подчинявани, не се връзва с алевизма. Според него в крайния ислям се счита, че ако убиеш алевит, си извършил много по-добро дело пред Аллах, отколкото ако направиш това с неверник. Особено трудно става за тези хора след 16-и век, когато вълната на османските нашествия спира и султаните се вглеждат в личните си дела, и на преден план излиза проблемът с последователите на това направление. Идеята на автора е била да представи алевизма в Източните Родопи, тъй като той е най-слабо проучен, за разлика от този в Североизточна България, където населението е по-многобройно и не се е притеснявало да се афишира. В Източните Родопи тази общност наброява около 10 000 души, потопена в сунитското море, има периоди на приливи и отливи на една изключителна толерантност, редувала се и с тежка непоносимост. Сирийският конфликт обостри отношението към нея. Журналистът-изследовател е бил приет сърдечно от тези хора, той обикалял култовите им места и съборите /маета/. Така стига до заключението, че у нас центърът на алевизма е именно в Източните Родопи, където са най-тачените обители /текета/ - при гръцкото село Руса до границата Къзъл Дели баба, най-голямото бекташийско теке в село Биволяне, Момчилградско, което действително е център на последователите на ордена на Бекташите у нас и още едно на тези от ордена Бабая. Последните са наричани къзълбаши /червеноглави/ заради това, че през 16-и век носели чалми с 12 пурпурни ивици. Представители на двата ордена живеят в Кърджалийско, различават се по това, че Бекташите могат да набират свои последователи и извън общността, докато другият орден остава напълно затворен и капсулиран. Гергьовден е съвместен празник за християни и алиани в Родопите и Лудогорието. / БГНЕС Алев на турски означава пламък, на арабски е Алиф – първата буква от Аллах, алиани се извежда от името на светията Али. Ключови за книгата са два въпроса от изключителна важност – връзката на алевитите и помаците /българомохамедани в дълбока връзка с българското население тук/, и още по-древната връзка на алевитите с тракийската култура, тъй като алианите буквално обсебват тракийските мегалитни паметници и ги превръщат в свои култови светилища. Любопитен според Кулов е фактът, че бекташизмът се разпространява много бързо на Балканите, сред албанците той е много популярен, както и в Източните и Средните Родопи. „Хиляди помаци в Северна Гърция са алевити и най-голямото теке на Балканите е тяхно, тези хора и до днес говорят български език, не се срамуват да казват, че са помаци. В Средните Родопи населението е било в голяма степен алевитски ориентирано, но по неизвестни причини след Балканската война то демонстрира сунитска принадлежност. Паметникът Енихан баба теке над село Давидково остава като свидетелство за алевизма, а се почита от българомохамеданското население. Интересна е и рязката разлика между помашките алевитски села край границата в гръцко и тези на наша земя. Там са запазили алевизма, а тук се афишират като сунити. Но при предишното преброяване в района на Кирково 800 души са се самоопределили като шиити, т.е. като ортодоксални последователи на Хазрети Али“, коментира журналистът заключенията, до които е стигнал по време на изследването си. Той разкрива и малко известния факт, че станалият популярен мегалитен паметник до момчилградското село Татул допреди „възродителния процес“ е бил едно от култовите места за алевитите, там се е колело жертвеното животно за пролетното мае. Скалният град Перперикон също е обект на почит от тези хора, а шарапаните се считат за следи от копитата на коня на Хазрети Али. Книгата на Георги Кулов „Хора на истината“ излезе от печат преди броени дни, а тиражът е почти изчерпан, премиерата е насрочена за тази вечер в големия салон на читалище „Обединение“ в Кърджали. /БГНЕС

Прочети още на: http://www.bgnes.com/bylgariia/obshchestvo/4428098/