Вторият ден на Великден се нарича Светли или "разтурни" понеделник, свързан с обичая "размятване на яйца" за предпазване от градушка и за плодородие.
Днес започва Светлата седмица - време, в което се прославят светите апостоли и Света Богородица.
Светлата седмица завършва с втората пасха в неделя. Нарича се Светла, защото Възкресението на Христос донася просветление за всички и надежда за вечен живот.
Нарича се и Томина неделя, защото в този ден се чете евангелското четмо за явяването на Христос на своите ученици, между които бил и апостол Тома.
Светлата седмица или Томината неделя е свързана с името на Тома - един от дванайсетте апостоли на Иисус Христос, който не повярвал на Христовото Възкресение. Когато мълвата за изчезналото от гробницата тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома не повярвал в това знамение и поискал лично да се увери, като докосне раните от гвоздеите на прикования към кръста Иисус.
Осем дни след Възкресението Христос се явил пред Тома и така той сам се убедил в истината, паднал на колене и молел Бог да му прости. Оттогава останало и нарицателното Тома Неверни, а неделният ден от Светлата седмица се нарича Томина неделя.
В дните на Светлата седмица се прославят светиите: в Светли понеделник - светите апостоли, в Светли вторник и сряда - св. Богородица, св. архидякон Стефан и св. Андрей, в Светли четвъртък - св. ап. Йоан и Яков, в Светли петък - св. ап. Петър, а в Светла събота - св. Йоан Кръстител. Тази седмица е наситена и с момински празници, сред които най-голям е честването на Светлата или Празната сряда.
В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден на Великден, наречен разтурни или разметан понеделник, младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хора, чиято основна функция е предпазно магическа.
На 2 май почитаме паметта на свети цар Борис-Михаил – покръстител на българите, родственик на св. мъченик княз Боян Български. По време на своето царуване /852-889/ княз Борис извършил значителни промени в политическия и духовния живот на страната с трайни културно-исторически последствия. В 864 г. въвел християнството като официална религия в Българската държава. Построил много храмове и манастири и се борел за независима Българска църква. Плод на неговата културна политика е въвеждането на старобългарския език и писменост в богослужението и в държавния живот и създаването на първите български книжовни и просветни средища. Той посрещнал радушно в Плиска Кирило-Методиевите ученици Климент, Наум и Ангеларий и им създал благоприятни условия за книжовен труд на старобългарски език и за подготовка на кадри за нуждите на църквата. В 889 г. доброволно напуснал престола и станал монах в манастира край Голямата базилика в Плиска. На два пъти князът временно напускал обителта - веднъж за да усмири разбунтувалите се привърженици на езичеството, предвождани от сина му Владимир, и втори път, за да поведе войските срещу нахлулите в българските земи маджари. Починал на 2 май 907 г.
Имен ден днес празнуват Борис, Борислав и Боряна.
