"Първи май е един велик за човечеството ден, който тази година съвпада с православния Великден. Поздравявам Ви и за двата празника. Лявата идея и християнството споделят грижата за слабия и онеправдания. А силата на слабите винаги е била в единството и вярата в идеите". Това написа във Фейсбук председателят на БСП Михаил Миков по повод Международния ден на труда - 1 май и Великден. 

Лидерът на БСП припомня, че Денят на труда и на международната работническа солидарност води началото си от многохилядната стачка на американските работници и профсъюзи на 1 май 1886 г. "Толкова далеч назад е тази дата, а на Първи май сега, като че ли исканията на онези работници от 19 век отново звучат актуално – и в Чикаго, и в Тексас, и в Алжир, и в Бургас. Отдавна извоювани придобивки за наемния труд по цял свят ерозират под натиска на силните на деня – финансовият капитал, корпоративният интерес, неолибералният модел. И това не става само в отношенията между капитала и труда, но и в междудържавните", казва още Миков, цитиран от пресцентъра на БСП.

Той поставя въпроса защитени ли са правата на европейските работници в едно не много ясно на широката публика „трансатлантическо партньорство” и заяви, че трябва да поискаме обяснение от авторите му и от двете страни на океана. 

Според лидера на социалистите Първи май отново не е само празник, но и повод за протест в защита на труда. "Нека активно, солидарно и гласовито да дадем тази защита на трудовите хора в Деня на труда – и за 8-часовия работен ден, и за достойното заплащане, и за безопасните условия на работното място, и за правото на труд на всеки. Честит Първи май! С пожелания отново да е празник!", завършва Михаил Миков.

Пълният текст на изявлението на Михаил Миков: 

Приятели и другари,

Сънародници, работници,

Поздравявам Ви за Деня на труда. Първи май е един велик за човечеството ден, който тази година съвпада с православния Великден. Поздравявам Ви и за двата празника. 

Лявата идея и християнството споделят грижата за слабия и онеправдания. А силата на слабите винаги е била в единството и вярата в идеите.

За краткост или от незнание, често пропускаме да произнесем или изпишем цялото наименование на днешния празник – Ден на труда и на международната работническа солидарност. В тази връзка искам да припомня, че той води началото си от многохилядната стачка на американските работници и профсъюзи на 1 май 1886 г. Протестите им в Чикаго са потушени с полицейско насилие, жертви и смъртни присъди. А са искали просто 8-часов работен ден! Затова днес честваме социално-икономическите постижения на работническото движение.

Толкова далеч назад е тази дата, а на Първи май сега, като че ли исканията на онези работници от 19 век отново звучат актуално – и в Чикаго, и в Тексас, и в Алжир, и в Бургас. 

Отдавна извоювани придобивки за наемния труд по цял свят ерозират под натиска на силните на деня – финансовият капитал, корпоративният интерес, неолибералният модел. И това не става само в отношенията между капитала и труда, но и в междудържавните – можем да се запитаме например, защитени ли са правата на европейските работници в едно не много ясно на широката публика „трансатлантическо партньорство”. И да поискаме обяснение от авторите му и от двете страни на океана. 

След десетилетия, в които Първи май бе отбелязван с официални празнични мероприятия, след години, в които просто бе един от „неработните” дни в календара, като че ли отново не е само празник, но и повод за протест в защита на труда. Нека активно, солидарно и гласовито да дадем тази защита на трудовите хора в Деня на труда – и за 8-часовия работен ден, и за достойното заплащане, и за безопасните условия на работното място, и за правото на труд на всеки.

Честит Първи май! С пожелания отново да е празник!