Завреният зет на село Глухар,Кърджалийско Хасан Садък дава пример на местните жители, участвайки със собствени сили и средства в благоустрояването на селото. Той има зад гърба си 41 години брак,като повечето е прекарал в Глухар. Хасан Садък е от момчилградското село Врело. Съпругата му Седрие обаче се е наложила и го е докарала в Глухар.Тук той е известен като Хасан Счетоводителя, защото 15 години е водил счетоводството на регионалния всекидневник „Нов живот“.
Хасан Садък си спомня детските години,когато учителят му по география Григор Маринов написва в подвързията на ученическия му бележник:“Животът е вечна борба,за да живееш трябва да се бориш.Животът се измерва не с годините,а с дирята/делата/ ,оставяни след нас“.
Още ученик той следва тази максима.Участва в междучасията в изграждането на ново училище в село Кос,Момчилградско. След завършване на икономическият техникум в Кърджали той постъпва в Строителни войски в Стара Загора. В продължение на повече от две години участва в изграждане на водоснабдителни обекти на Черноморското крайбрежие. Не му се опират изкопи с дълбочина от 12 метра, арматура, кофраж,бетон. Връщайки се във Врело той заедно със съселяните си с включва с доброволен труд в изграждането на кметство и здравна служба.
Преселвайки се в Глухар, той постъпва на работа в служба „Финанси“ на тогавашната община Глухар. Включва се в асфалтиране на улици,изграждане на училища,детски градини, електрически трафопостове,мостове,чешми.Участва в местните младежки строителни бригади в периода 1973-1977 г.З а осигуряване на дървена барака за училището му се налага три пъти ве един ден с автобус да пътува до Кърджали в лятната жега.
Хасан Садък се установява трайно в Глухар.С брат си изграждат фамилна къща, магазин, гараж.
В годините на демократичните промени е инициатор за нов архитектурен проект и преобразяване на сградите на детската ясла и основното училище в Глухар.
Хасан Садък е дълбоко вярващ човек. Той 20 години е член на джамийското настоятелство. Прави дарение личен парцел в селото за изграждане на нова джамия.Помага в изграждането на нов храм-ограда,тоалетна,минаре. Полага труд, като за това ползва отпуските си.По своя инициатива и със свои средства прави арка над входа на джамията. В близост до нея издига стълб с две лампи за вечерно осветление.
Спазвайки вековна традиция той засажда в двора на храма чинар. Донесъл го от гръцкия град Мароня ,подарък от неговия приятел Димитриус..
Хасан Садък поставя и надпис на селското гробище.Той гласи:Днес съм аз,утре си ти!Нима ще стане нещо,ако ни посетите и с една молитва ни дарите!“
Със свои средства той изгражда метален парапет с дължина 65 метра в центъра на селото. Така майките и децата през зимния сезон успяват да преодолеят стръмния терен.
Само тази година той е ашладисал 35 фиданки в селото.
В Глухар живеят близо 800 души.Хасан Садък се отчел на общоселско събрание за периода в който е водил счетоводството на джамийското настоятелство.
Хасан Садък е особено горд с потеклото си.И последователно остоява в Глухар славното име на дядо си Ибрахим, загинал в епичната битка при Чанаккале.
Георги Кулов