Дете с увреждания от Кърджали осъществи съкровената си мечта и стана гвардеец,обличайки униформа и препасвайки сабя.Ерай Шериф бе изненадан от от свои връстници от Гвардейския отряд при Езиковата гимназия,които го посетиха в Дневния център за деца и възрастни „Надежда“.Инициативата бе на Областния съвет на ветераните от войните с председател Ани Иванова.
Ръководството на дома реши да осъществи мечтата Ерай и да го изненада напълно.То го бе поканило при медецинската сестра,докато в сградата влизаха униформените гвардейци Едис Банашък и Михаил Сенков.Те носеха за Ерай гвардейска униформа ,сабя и калпак.В залата за игри бяха събрани всички питомци на дневния център.
Мечтата на Ерай да стане гвардеец датира от Деня на Кърджали 21 октомври,когато за първи път видял момчетата и момичетата от отряда. Всеки ден той говорел за Гвардейският отряд. Следял проявите му и качвал снимки на гвардейците на профила си във Фейсбук.Преди няколко дни той помолил Ани Иванова да го направи гвардеец. Искал да облече униформа на Гергьовден, когато честваме деня на храбростта и българската армия.Нетърпението му обаче било толкова голямо,че Ани Иванова помолила ръководителя на Гвардейския отряд Димитър Кондиков да изпълнят мечтата на Ерай днес.
Децата от дневния център бурно аплодираха Ерай при влизането му в залата.Той бе слисан,като видя гвардейците.Започна да ги прегръща и да се здрависва с тях.Получи рекламна дипляна и броеве на в.“Нов живот“ със статии за техни изяви.Поиска автографи от Едис и Михаил.
Радоста му бе нописуема, когато му предложиха да облече гвардейска униформа и да направи демонстрации за своите приятели от дневния център. Той отдаваше команди „за почест“,“Свободно“,“Наложи“.Показа и умения със сабята.Марширува с крак с връстниците си от отряда.
Ти си истински гвардеец,каза пред всички ръководителя на отряда Димитър Кондиков.Едис и Михаил от своя страна го поканиха на репитиция на Гвардейския отряд в Езиковата гимназия.
Служители и гости на дневния център едва сдържаха сълзите си при вида на щастливия Ерай.На сбогуване той прегръщаше отново своите връстници и обеща да ги посети на репетиция.
Георги Кулов
