Навършват се две години от смъртта на Димчо Михалевски. Големият приятел, съгражданин, политик ,общественик и държавник. Две години са дистанция, която само потвърждава всичко това, което беше Димчо. Това беше неговото битие – дълбоко хуманен, с лице в лице и очи в очи с хората. Той беше готов да преглътне всичко в името на човечността.Той никога не губеше желанието си да помогне, да бъде съпричастен, да стане част от решението на човешкия проблем- без да дали хората по етнос, религия, пол или партийна принадлежност. Загубата на Димчо няма с какво да се измери.
В последните му часове бях близо до него – в болницата „Аджъ бадем” в Истанбул. С огромна болка споделях мъката на семейството му.Дъщерята на Димчо – Петя, всеки ден ходеше в българската църква, за да се моли за баща си. Да, тогава само вярата ни крепеше – вярата,че най-лошото ще се размине. Уви, чудото не стана.
Димчо имаше силна вяра. Тя го направи непоколебим патриот, християнин, човеколюбец. Тя му помагаше да издържи на всичко – виждал съм го с очите си, чувствал съм го с душата си. Вярата и силният му интелект го правеха да изпъква над другите хора. За мен той винаги е бил ориентир не само в държавно – обществените дела, но и в обикновеният, човешкия живот. Беше влюбен в родния Кърджали и обичаше всички родопчани. Той беше настоятел на църквата в Кърджали, но не забравяше и добрия комшулук с турците.За него не беше проблем да влезе в джамията и да поздрави хората , да даде ифтар, да поговори с имама или мюфтията. Той държеше на запазването и развитието на добрите отношения на страната ни с Република Турция и беше един от основните двигатели за постигането на добро взаимодействие и съвместна работа между Българската социалистическа партия и основаната от Ататюрк Народно републиканска партия.
Не зная кога си почиваше. Независимо дали беше заместник министър, или народен представител, в петък се връщаше в Кърджали и веднага се захващаше за работа. Почивните му дни бяха посветени на срещи с хората, които представляваше. Обикаляше Кърджали, Смолян, Бургас. Заставеше честно пред хората и честно се бореше да реши проблемите.Имаше куража да влиза в битки и да ги печели. Независимо дали това беше в парламентарната зала, в ефира на националите телевизии или в политическите дебати. Имаше погледът на държавник и изискваше от нас, неговите другари непрекъснато да го информираме как хората в Кърджали приемат това, което се гласува в Народното събрание, и на „Позитано 20”.
Едва след неговата преждевременна смърт много хора осъзнаха, че Димчо Михалевски беше истински национален капитал. Неговото място на държавник трудно ще бъде запълнено. И сега, когато страната ни е изправена пред толкова съдбоносни изпитания, аз все повече чувствам лисата на Димчо.
Често се питам дали, ако той беше жив, БСП щеше да изпадне в тази тежка политическа криза. Дали неговият дух и сила нямаше да и помогнат не само да запази мястото си на втората по сила българска партия, единствената реална опозиция на управляващото в момента парламентарно мнозинство,но и да гарантират победата на предстоящите президентски и следващите парламентарни избори.
Силна държава се прави от силни мъже. За жалост, в лицето на Димчо Михалевски ,ние загубихме един от тях.
Човешката памет бързо избледнява, но аз съм сигурен, че споменът за делата на нашия съгражданин ще живее.
Дълбок поклон пред паметта на Димчо Михалевски. Дълбок поклон през мъката и болката на неговото семейство.
Назми Мюмюн
