да се опитва да подкопае позициите на Доган. Местан се изкуши и направи много стъпки към сближаване с турския политически елит
- На какво се дължи трусът в ДПС, г-н Луджев?
- От създаването на ДПС Доган следва трайна линия - да запази автономността на движението, неговата независимост от външни и вътрешни влияния, за да си осигури пълен контрол върху организацията. Той прекрасно разбира, че единственият начин да бъде ДПС във властта, да е незаобиколим фактор, да разпределя финансовите порции, е ДПС да бъде българска политическа партия. Доган винаги е правил всичко възможно да спре всякакви опити за овладяване на ДПС или на турския електорат, за навлизане на фундаменталистки и ислямистки влияния.
Винаги е реагирал, когато турската държава по някакъв начин се е опитвала да окаже влияние върху ДПС и турското население. Върху което по обясними причини най-голямо влияние има държавата майка - Турция. И е имало политици, които са се опитвали да разчитат на нейната подкрепа,
за да засилят
позициите си
в ДПС и
евентуално да го
овладеят, като
изтласкат Доган
Турската държава обаче никога не е приемала Доган. Лично ми го е казвал турски министър-председател. Доган досега не е бил на официално посещение в Турция, докато други негови съратници бяха канени. Например една от причините Касим Дал да си отиде беше неговото сближаване с турската върхушка.
- Къде е сбъркал Лютви Местан?
- Доган успя да запази ДПС като светска партия. Не само като светска. Той умишлено я насочи към Либералния интернационал.
Аз всъщност съм кръстникът - заведох Доган на конгрес на Либералния интернационал в Амстердам, където ДПС стана негов член.
ДПС е светска партия и това е една от причините турската страна да се опитва да подкопае позициите на Доган. Местан се изкуши през последните 2-3 г. и направи много стъпки по посока на сближаване с турския политически елит. Доколко е разчитал, че това ще му помогне да овладее ДПС, е трудно да се каже, но подкрепата, която му оказват сега турските представители, показа, че турската държава е имала някакви надежди, че той ще обърне ДПС в по-приятелски отношения с Турция.
Ако трябва да обобщя онова, което се случва в ДПС, то има два фактора: от една страна, това е поредната битка на Доган да пресече опита за външно овладяване на ДПС. От друга страна, предполагам, че Доган е заподозрял Местан и неговите сподвижници в опит да вземат ДПС от него. В такива случаи Доган е безпощаден.
- Има обаче и доста геополитически аргументи в словото на Доган.
- С тях той показва, че на този фон в ЕС и в нашия регион едно поведение на ДПС и на неговото ръководство в полза на Турция ще донесе само беди на ДПС като политическа сила. И че ДПС има бъдеще само като българска политическа сила и това не е въпрос на патриотизъм, а на егоцентрична, ясна линия.
- А историята с турското посолство как ще коментирате?
- Не знам защо е отишъл там Местан, но това е абсолютна глупост, която един що-годе разумен български политик няма да направи никога.
- Може би е бил паникьосан...
- Каквото и да е, но да отидеш и да се скриеш в турското посолство, ти директно се дискредитираш и казваш: Да, аз съм техен човек. По този начин Местан легитимира всички действия на Доган. Оттук нататък Местан нищо не може да направи - по този начин той си подписа и политическата смъртна присъда.
Местан направи и глупостта да отиде на възпоминателен митинг с турския посланик и турския консул. Вероятно разчитат, че голяма част от електората на ДПС ще се повлияе от това,
за да се създаде
една протурска
организация, но
няма да стане
В тая битка за влияние и за независимо ДПС основният мотив на Доган е запазването на едноличен контрол върху движението.
- Покрай последните събития с ДПС на заден план остана политическото напрежение около съдебната реформа. Защо тя се оказа толкова голям проблем за България?
- Още от 1990 и 1991 г., когато правихме конституцията, колегите юристи и от СДС, и от БСП заложиха бацила - политическата доминация в съдебната система. Това беше заровено в дъното. Дори при правителството на Костов още повече партизираха и клиентизираха съдебната система. А след царския режим се оформи този партийно-клиентелистки бюрократичен модел на управлението, в който формално доминират партиите и парламентът, а де факто доминират ключови олигархични кръгове, смесица от политици и велики бизнесмени. Той се стабилизира и за реформа не може да стане дума. Хубавото на това, което се случи, е, че разкри едно - тази политическа класа в преобладаващото си мнозинство няма да позволи да има независима съдебна система. И се утвърждава фасадната демокрация.
- Има очакване с новите закони за съдебната власт реформата да продължи.
- Каквито са хората във ВСС, те ще се възпроизвеждат надолу. Мнозинството са подбрани от партиите и от влиятелни задкулисни кръгове и забравете, че може да има независим съд. Малко ли поправки се приеха досега и продължаваме да сме под мониторинга на ЕС. Всеки път ни казват, че сме доникъде и сега пак ще ни го кажат. Има някакви припламвания на реформи, но България върви към бюрократизиране, раздуване на администрацията, създаване на един клиентелистки ареал. Всичко е борба за власт. За съжаление, голямата част от избирателите са със същия акъл - те не искат реформи, либерализация, пази боже.
- Но може би хората искат стабилност?
- Каква ти стабилност, искат да се запази тази полумрачна, полусива система, в която
да си правят
далаверките,
да влизат в общинските съвети, да си уреждат фирмичките и да върви тази меркантилно-комерсиална система. Ние обвиняваме за корупцията горните етажи, но същите манталитет и действия са и надолу. И най-драматичното е, че ерозията не е само политическа. Това, че политическата система деградира, ерозира, мафиотизира се, е едно на ръка. Но и обществото, гражданството, населението в голямата си част е под влиянието на един процес, който наричам опростачване, възприемане на един егоистичен маниер на живот и на действие. Надделя една българска порода хора, хора агресивни, безскрупулни. Така българският политически въпрос се превърна в културно-антропологичен въпрос.
Като им видиш физиономиите и като ги чуеш какво говорят, става ясно, че проблемът е друг. Не става дума за политика, нито за стратегия.
- Какво се случва в Реформаторския блок, чака ли ги разцепление?
- Говорил съм навремето с Лорънс Игълбъргър, тогава помощник държавен секретар на САЩ, който ми призна следното: Ние не се интересуваме от програмите на вашите партии. Имаме файлове с биографиите на вашите лидери, като дойде една комбинация на власт, ние знаем какво да очакваме от нея. Та и аз така - добре ги познавам. Мнозинството от лидерите на т.нар. Реформаторски блок са си кръгли опортюнисти, интересува ги само да са във властта.
- Защо ги наричате опортюнисти?
- Е, приспособенци да ги нарека тогава. Опортюнисти е една хубава политическа дума. Конформисти. Казвали са ми го сами в прав текст.
Просто СДС умря някъде там - около края на управлението на Костов. Има такъв исторически закон - винаги тези малки, адаптиращи се парчета, останали от нещо голямо, се оглавяват от дребни хора, няма място за по-едри фигури. Деградация. Какво е туй дясно? Може би чест им прави на Радан Кънев и на ДСБ (без да им симпатизирам), че под стреса за тяхното оцеляване все пак се разграничиха. Но да ги пита човек какви са тези исторически компромиси?
Историческият
компромис е да
бъдат на власт
Но може би някаква почтеност е останала, или пък по-силно чувство за идентичност и оцеляване. Единствените, които правят ход във вярна посока. Вярно, че е много проблематично дали ще оцелеят, но друг изход нямат.
Де факто ГЕРБ ги е погълнал, приключили са пътя. Реформаторският блок си отива, не виждам какво може да ги спаси. Той не можа да се превърне в необходимата за България дясна алтернатива. И основната причина са хората, фигурите. Нямат капацитет, нямат сила. Не искам да казвам по-тежки думи, но съм много разочарован от някои от тях, които съм издигал и съм мислил за приятели.
- Какво новогодишно пожелание ще направите?
- Да си пожелаем здраве, по-спокоен, и ако може по-мирен дух да обладае българските граждани, да има съпричастност.
- Колко хиляди българи ще се върнат от новите си родини?
- Не знам колко ще са, но те пак ще си отидат след празниците, защото тук няма къде да се реализират. Защото тук се наложиха бившите мутри, които днес са най-големите богаташи в компанията на техните водещи офицери. Тази порода се наложи - организирана, дисциплинирана, плюс мрежата на ДС плюс мрежата на разни партийни номенклатури - това стана най-солидното, всичко отиде в техните ръце. Взе връх мутренската порода, този агресивен манталитет е навсякъде. Той е патентът. Когато започне генетичната деградация на нацията, спасение няма. Кольо Генчев казваше: Не може да оставиш една нива да обрасва с плевели и да чакаш да ражда жито. Плевелите взеха връх.
- Мрачно звучите, но и самата Европа е обезкуражена от това, което се случва в Близкия изток и с бежанците.
- Европейците са в паника даже. Това, което мога да предрека за България, е, че Европа тръгва към приемане на Турция в ЕС и в момента, в който това стане и Турция с нейната силна армия и икономика стане външна граница, ние ще залезем и ще се превърнем в глуха провинциална кръпка в покрайнините на Европа, от която никой няма да се интересува.
- Ще стане ли в обозримо бъдеще?
- Както не я искаха Турция от зор заман, сега спокойно могат да я приемат към 2019 г. Европейските лидери са лицемери, в името на собствената сигурност и благоденствие ще я приемат. Ще берат много ядове с Турция, но това е реалистична тенденция на развитие. Вижда се едно отрезвяване на големите играчи. Свидетели сме колко негоден е ЕС да се справи с кризисни ситуации - първо беше финансовата криза с Гърция, там закрепиха горе-долу положението, после бежанската криза я потули. От Брюксел дават мило и драго за Гърция, само и само да запазят Европа, скърца им машината, не може да произведе смислена политика, но се вижда някаква тенденция за отрезвяване и в ЕС, и във Вашингтон. Руснаците пък изиграха един великолепен ход. Усетиха тази безизходица, в която изпадна Западът, намесиха се, станаха основен фактор и стана неизбежно новото сближаване на Америка с Русия и търсенето на един реалистичен изход от ситуацията.
Димитър Луджев е роден на 27 март 1950 г. в Бургас. Завършил е социология и политология в УНСС. Участва в Кръглата маса през 1990 г. от страната на СДС.
Депутат във ВНС и парламентите до 2001 г.
Вицепремиер от СДС в кабинета на Димитър Попов и военен министър в правителството на Ф. Димитров
Професор, доктор. Има множество научни публикации, сред които се открояват книгите “Град на две епохи. История на обществените групи в българските градове в средата на ХХ век”, “Революцията в България - 1989-1991”
