Франция чества днес 100-годишнината от рождението на легендата на шансона Едит Пиаф. Служба в нейна памет ще бъде изнесена в църквата "Свети Йоан Кръстител" в парижкия квартал Белвил, където тя е родена, съобщи БТА, като цитира ТАСС.
Тези дни парижани полагат цветя над гроба на Пиаф в гробището Пер Лашез, която почина на 47 години, но в съвременната музикална сцена във Франция няма нито един изпълнител, който да не е изпитал нейното огромно влияние.
"Тя е гениална и неподражаема. Друга Едит Пиаф никога не е имало и не може да има", казваше за нея съвременникът й Жан Кокто.
В навечерието на стогодишния юбилей на певицата композиторът Шарл Дюмон беше награден с ордена на Почетния легион. Той сътвори най-известната песен в репертоара на Пиаф - "Je ne regrette rien" ("Не съжалявам за нищо"). Текстът на хита е дело на поета Мишел Вокер.
Едит Пиаф пробива в света на музиката от недоимък. Бедните й родители я карали да пее на улицата, за да си припечели пари за обяд. Прозвището Пиаф (Врабче) много добре подхождало на момичето, високо едва 147 сантиметра. Но силният изразителен глас на Едит карал слушателите да забравят за всичко. Дори кралят на естрадата Морис Шевалие бил поразен от таланта й. "В това дете има толкова енергия!", казвал той.
Около Пиаф се създава впоследствие екип от известни нейни почитатели, които съчиняват песни и й уреждат участия. Първите си плочи тя записва преди войната, а в годините на окупацията на Франция пее пред военнопленници, помага на колеги срещу преследвания, участва в изработването на фалшиви документи.
В първата следвоенна година Пиаф подарява на Франция песента "La vie en Rose" /"Живот в розово"/. Текстът на хита, който й носи световна слава, написва сама. В края на 40-те години на миналия век френският шансон покорява Америка, а концертите на Пиаф в кабаре "Версай" събират публиката от всички квартали на Ню Йорк.
В Музея на Едит Пиаф в Париж днес се съхраняват нейни фотографии, афиши и сценичните й костюми. На сцената тя винаги излиза в черна рокля, без украшения, следвайки убеждението, че публиката не трябва с нищо да се разсейва.
"За всяка песен Пиаф търсеше само един жест, но той винаги беше много точен - спомня си Шарл Азнавур. - А на публиката той беше напълно достатъчен!" Азнавур свидетелства и за безграничната преданост на певицата към нейната публика. "Тя се явяваше на сцената дори и много болна и често с непоносими болки", спомня си Азнавур.
Във връзка със 100-годишния юбилей на певицата беше издадена специална колекция от 20 компактдиска. Тя включва целия й репертоар от 350 песни и седем от нейните концерти, изнесени през различни години.
