Близо половин век от живота си отдадох на една партия, която считах че отговаря на моите леви убеждения. Днес, повече от всякога се питам – това ли е моята партия? От тройната коалиция /БСП, ДПС, НДСВ/ до сега партията претърпя законен крах. В момента БСП е изправена пред сериозен проблем – проблема за нейното бъдеще. Като човек прегърнал левите идеи, аз не мога да остана безучастен към състоянието на БСП. Не пиша всичко това, за да се присъединя към гръмогласния хор на фалшиви критикари, а да се опитам да дам своето виждане, за причините довели до този крах.

1. БСП е в  тежък организационен разпад и на местно и на централно ниво. БСП загуби битката за хората. Партийните организации, лишени от внимание и контрол линеят, нямат организационен живот, няма идеи, няма прилив на млади хора. Отговорни кадри напуснаха партията, най-верните се демотивираха, други бяха забравени или отлъчени. Грижата за партийните организации не стои на дневен ред. Стигна се до абсурдно ограничаване на периметъра на дейност на партията, десетки кадри се изолираха, не се търси тяхната помощ и съдействие.
2. БСП стана партия на кариеристите, а не партия на идеалистите. И на местно ниво и на централно, партията бе обсебена от хора, които търсят на всяка цена личното си благополучие и кариера. БСП стана партия на компромисите, а не на идеите. Това доведе до срив в морала на партията – идеята власт на всяка цена ликвидира левите ценности, доведе до абсурдни компромиси, управленчески кадрили, безсмислени и глупави кадрови назначения. Те от своя страна свързаха БСП със задкулисието, с олигархията.
3. Проявявайки изключителна липса на тактически умения и замисъл, ръководени от идеята за власт на всяка цена, ръководството на БСП трасира пътя на ГЕРБ към властта.
4. Въпреки явните противоречия и очевадни резултати БСП продължава да залага на ДПС в името на консумация на власт. Това доведе до окончателен срив и отлив на огромна част от членове и симпатизанти на БСП преминавайки към “АБВ”, “Атака” и “НФСБ”. БСП бе употребена, прелъстена и изоставена. “Целувката на Орлов мост” бе трагичен завършек на тази грешка на БСП. Тук особено ми е болно, че местното ръководство на БСП- Кърджали, не можа да намери сили на база случващото се в региона, да промени отношението на централното ръководство.
5. Неадекватното поведение на част от ръководството на БСП – Станишев, Найденов, Вигенин, Дъбов, Кутев и др. доведе до отлив на членове и симпатизанти от БСП. Жалко е, че част от тези кадри отново са в партийните листи, което допълнително доведе до отлив на гласове за БСП.
6. Особено трагично е, че вече години наред БСП не е в състояние да предложи на обществото ляв проект за развитие. Няма дори опит да се утвърди БСП като лява партия, тя е далеч от проблемите на хората, нещо повече, за много от членовете и симпатизантите БСП не е лява партия. Години наред БСП не прави елементарното – да се отчита, как се изпълняват решенията на партията и програмни конгресни документи.
7. Жестокото поражение е особено чувствително в нашия регион. В разрез с катастрофалните резултати от последните местни избори г-н Багдасаров заяви: “Няма основание да сме недоволни, с оглед на случващото в страната. С постигнатите резултати сме на 4-5 място сред областните центрове”. Резултатите /дори при уговорката за мръсни избори/, са повече от плачевни. Те са нагледно доказателство за продължаващия спад от 1995 год. насам. От близо 25 000 гласа за областта през 1990 г. стигнахме до 4 200 гласа за 2015 и до 2 500 гласа в Кърджали. С 4-мата общински съветници /2007-11, 2011-7, / стигнахме до дъното. Издигната листа от ръководството на БСП бе изключително слаба, няма кадри от различните браншове, няма достатъчно млади хора, по думите на някои кадри това е по-скоро “педагогически съвет”. За голямо съжаление вече близо 20 години М. Багдасаров и групата “незаменими кадри” водят местната партийна организация към прогнозиран крах. Изводите които направих по-горе са в пълна сила и за местното ръководство на БСП.

Този анализ може да бъде продължен за още редица пропуски и слабости – за дейността по време на избори, за коалиционната политика, за изборния закон, за отношението към Русия и т.н. БСП е изправена пред труден избор – ще бъде ли истинска лява партия или ще продължи да се свлича надолу, като редица други партии от прехода. За съжаление новото ръководство на БСП продължава да се занимава със себе си, козметичните промени не носят надежда за промяна. А тя е нужна, след обстоен и ясен анализ за пропилените 25 години, незабавни и решителни промени в ръководството на БСП на местно и централно ниво, утвърждаване на БСП като лява партия с ясни идеи, виждания, стратегия и тактика за промяна на статуквото.