Безкрайната война срещу терора, чието начало даде преди 14 години Джордж Буш-младши, се изражда във все по-гротескни форми. В понеделник в Лондон делото на швед, Берлин Гилдо, обвинен в тероризъм в Сирия, се сгромоляса след като стана ясно, че британското разузнаване е въоръжавало бунтовническа група, за която се смята, че Гилдо е подкрепял.

Обвинението се отказа от делото, явно за да избегне дискредитирането на разузнавателните служби. Защитата протестира, че продължаването на процеса би било "обида към правосъдието", при положение, че има достатъчно доказателства, сочещи, че Великобритания е оказвала "широка подкрепа" на въоръжената сирийска опозиция. Това е включвало не само "несмъртоносна подкрепа", както прокламира правителството (вкл. защитни облекла и военна транспортна техника), но и обучение, логистична подкрепа и тайно снабдяване с "оръжия от широк мащаб". Доклади сочат, че МИ-6 са работили съвместно с ЦРУ за трансфер на оръжия от либийските запаси към сирийските бунтовници през 2012 г. след падането на режима на Кадафи.

Явно абсурдът да пратиш някого в затвора, защото е вършел това, което са вършели министри и официални лица по отбраната, е станал прекалено голям. Но това е само последната брънка от веригата подобни случаи.

Подобен късмет нямаше лондонски таксиметров шофьор - Анис Сардар, който получи доживотна присъда 2 седмици по-рано заради участието му през 2007 г. в съпротивата срещу окупацията на американските и британските сили в Ирак. Въоръжената опозиция на нелегитимна окупация не може да се дефинира като тероризъм или убийство според повечето международни спогодби, включително Женевската конвенция.

Но тероризмът в момента е централната тема на внимание. Основен проблем по този показател е Близкият изток, където днешните терористи са утрешни борци срещу тиранията  - и съюзници стават врагове, в зависимост от волята на западните политически лидери.

В последната година САЩ, Великобритания и други западни сили се завърнаха в Ирак с прокламираната цел за унищожение за хипер-сектантската терористична група "Ислямска държава" (преди позната като "Ал Кайда" в Ирак). Това се случи след като ИД завзе големи територии от Ирак и Сирия и обяви ислямски халифат.

Кампанията обаче не върви добре. Миналия месец "Ислямска държава" стигна до иракския град Рамади, докато от другата страна на несъществуващата граница силите й превзеха сирийския град Палмира. Официалният "франчайз" на "Ал Кайда" - Фронтът Нусра, също печели територии в Сирия.

В Ирак се чуват гласове на недоволство, че докато всичко това се е случвало, САЩ са стояли безучастно. От своя страна американските власти твърдят, че стремежът им е да избегнат цивилните жертви. Под сурдинка, САЩ признават, че не искат с ответни военни действия да разгневят своите сунитски съюзници в Персийския залив.

Повече светлина по въпроса хвърля наскоро декласифициран доклад на американското разузнаване от август 2012 г., който изненадващо предрича и ефективно посреща перспективата за "салафитско княжество" в Източна Сирия и за контролирана от "Ал Кайда" ислямска държава в Сирия и Ирак. В противоречие със западните твърдения по това време, американското разузнаване определя "Ал Кайда" в Ирак (трансформирала се по-късно в "Ислямска държава") като основна движеща сила на бунта в Сирия и твърди, че "западните държави, страните от Персийския залив и Турция" подкрепят усилията на опозицията да установи контрол в Източна Сирия.

Според доклада "обявено или необявено салафитско княжество е точно това, което подкрепящите опозицията сили искат, за да изолират сирийския режим, което се смята за стратегическа цел на шиитската експанзия (Иран и Ирак)". Което, всъщност, се случи 2 години по-късно. По отношение на доклада има критики. Но основните внушения са ясни. Година след бунта в Сирия САЩ и съюзниците им не само подкрепяха и въоръжаваха опозицията, в чийто редици знаеха, че доминират екстремистки групи, но и бяха готови да приемат създаването на някакъв вид "ислямска държава", въпреки "смъртната опасност" за единството на Ирак - като сунитски буфер, за да бъде отслабена Сирия.

Това не означава, разбира се, че САЩ са създали ИД, въпреки че някои от съюзниците им от Залива със сигурност изиграха такава роля. Факт е обаче, че нямаше "Ал Кайда" в Ирак, допреди инвазията на САЩ и Великобритания. И САЩ със сигурност се възползваха от съществуването на ИД срещу други сили в региона като част от по-голям план за поддържане на западния контрол.

Вятърът се промени, когато "Ислямска държава" започна да обезглавява западняци и да показва на света зверствата си, а държавите от Персийския залив започнаха да подкрепят други групи като Фронта Нусра. Този американски навик - да се играе с джихадистките групи, които в един момент се обръщат срещу тях, датира от 80-те години с войната срещу СССР в Афганистан, когато беше насърчена оригиналната "Ал Кайда" под ръководството на ЦРУ.

Същото се случи и по време на окупацията на Ирак, и по време на войната в Либия, където в последната седмица "Ислямска държава" пое контрола  над родния град на Кадафи Сирт.

В реалността САЩ, и изобщо, западната политика в Близкия изток, се подчиняват напълно на принципа "разделяй и владей". Американците бомбардират едни бунтовници, докато подкрепят други.

Това, което е ясно, е че "Ислямска държава" няма да бъде победена от силите, които я настаниха в Ирак и Сирия. Безкрайните западни военни интервенции в Близкия изток донесоха само разрушение и разделение. Хората от региона са тези, които всъщност могат да излекуват тази болест, а не онези, които пренесоха вируса.

Коментар на британския вестник "Гардиън"