Дейността по оказване на достъпна, качествена и своевременна спешна помощ у нас не е ефективна и ефикасна. Близо 60% от хората я получават до 20 минути. Изводът е от доклад на Сметната палата за спешната медицинска помощ, като елемент от цялостната система на здравеопазването в България, който бе оповестен днес.

Основите изводи от проверката са, че въпреки приетите стратегически документи, проблемите при спешната помощ се повтарят и са създадени предпоставки за забавяне на наложителните реформи. От Сметната палата са категорични, че дейността по оказване на достъпна, качествена и своевременна спешна медицинска помощ не е ефективна - влошава се кадровата осигуреност, недостатъчна е квалификацията на персонала, нарушена е координацията между спешната помощ и останалите лечебни заведения.

През последните години близо 1/3 от населението ежегодно ползва спешна помощ. Търсенето й е засилено поради затруднения в достъпа до извънболнична и болнична медицинска помощ. 

Поради различни причини, като географско положение и инфраструктура, има неравнопоставеност за част от населението за времето на достъп до спешна медицинска помощ.

По данни на Министерството на здравеопазването приблизително 58 на сто от населените места в страната са с време за достъп до филиал за Спешна помощ до 20 минути, а около 15 на сто от населените места - над 30 минути. 

Около 211 000 души или 3 на сто от българите пък са лишени от възможността да получат спешна медицинска помощ, защото живеят в труднодостъпни и отдалечени райони. 

Медицинският персонал в Спешната помощ е 7111 души, като интересът на лекарите без специалност да специализират „Спешна медицина“ е недостатъчен. Заплатите са неадекватни и недостатъчно мотивиращи за рисковите условия на труд и високото напрежение.

Специализираният медицински транспорт и апаратурата, необходима за оказване на спешна помощ, са морално и физически остарели, което създава рискове за оказването на адекватна помощ. Няма разработени програма и единни критерии за тяхното обновяване. Не са разчетени достатъчно средства за обновяване на медицинския транспорт и апаратурата. През 2010 г. Центровете за спешна помощ - 28 в страната - са разполагали общо с 399 автомобила, от които 326 санитарни и 73 други. В края на одитирания период автомобилите са 296, в това число 266 санитарни и 30 други. 

Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 действа, но трябва да бъде доразвита и да осигури възможност за информационна свързаност и обмен на информация в реално време. 

В дежурните екипи на тел. 112 няма медицински лица или нормативно приети критерии за разграничаване на спешните от неспешните повиквания. Независимо от предприетите действия от Министерството на здравеопазването във взаимодействие с МВР са създадени предпоставки за допускане на грешки при предаването на повикванията към ЦСМП. 

Информационните системи на Спешна помощ и лечебните заведения не са свързани и поради това не е възможна връзка в реално време между лекарите от спешната помощ и дежурните лекари в лечебното заведение. 

Не се наблюдава подобряване на показателите за изпълнение на дейността спрямо 2007-2008 г., когато от Сметната палата е извършен одит на спешната медицинска помощ, се казва още в доклада.

От Министерството на здравеопазването са предприемани действия, в резултат на които нараства значително бюджетът за издръжка, увеличени са работните заплати на специалистите в системата, но те остават неадекватни спрямо тези в останалите лечебни заведения. Докато през 2010 г. разходите за Спешна помощ са 76 903,5 хил. лв., за 2014 г. те вече са 122 672 хил. лв. или увеличението е с 60 %.

Не е приета визия и стратегия в дългосрочен план за развитие на спешната помощ, което е основен фактор за наличие на сериозни проблеми във всички елементи на системата – структура, осигуреност с достатъчен, квалифициран и с висока професионална компетентност персонал, наличие на специализиран транспорт и апаратура, отговарящи на съвременните изисквания за качество, адекватно заплащане и издръжка на дейностите, система за оценка на качеството и резултатите от дейността, ефективна координация между ЦСМП и останалите звена в системата на здравеопазването.

По време на одита е приета концепция за развитие на сепешната медицинска помощ за периода 2014 – 2020 г., която предвижда мерки и дейности, изпълнението на които следва да осигури предпоставки за преодоляването на сериозните проблеми в системата и подобряване на резултатите от дейността по оказване на спешна медицинска помощ. 

Сметната палата е изпратила 14 препоръки на министъра на здравеопазването д-р Петър Москов.