Визитка:
Роден е на 19 юли 1957 г. във Велико Търново
Става доктор на историческите науки на 43 г., а на 45 – професор
Преподава в Нов български университет, в Московския славянски университет и е старши научен сътрудник в БАН
Автор е на близо 50 книги, над 300 статии и научни съобщения
- Проф. Овчаров, вярно ли е, че културният туризъм спаси сезона, както твърдят от бранша? В тази посока ли вече трябва да се развиваме?
- Така е. Въпреки че не знам откъде имат тези данни, но е истина. Твърдя го от това, което видях тази година на Перперикон. Комплексът има по-голяма посещаемост, регистрирани са много солидни приходи. Очакваме само от билети и такси те да надхвърлят 200 000 лева, което означава, че вече 16 години работим в правилната посока. Само че е нужна още работа. Добре е ангажираните институции да помагат, за да бъде развиван културният туризъм у нас. Тази година това наистина се случи, и то благодарение на правителството. Беше осигурена прилична субсидия за завършването на Акропола на Перперикон, което успяхме да свършим след близо 4-месечна работа. Много е важна и добрата работа с общините, както и средствата по европейските програми. Някои от тях вече са реализирани. Тъй като един обект на културния туризъм не се появява просто така от небитието, то първо трябва да бъдат спечелени проектите и след това да бъдат реализирани. Според мен Перперикон е един от най-добрите примери в момента в България.
- Все пак каква е равносметката от археологическото лято?
- Културният туризъм е едната страна на монетата. Ако говорим за чисто научната част, освен че завършихме Акропола на Перперикон, в момента правим и снимки с дронове, които ще покажем на хората. Наистина от високо - от 200-300 метра, Перперикон е нещо уникално. Това е напълно завършен град, с улици и площади, храмове, сгради. Затова можем да наречем 2015-а година на Рим и Перперикон, защото практически най-голямата градска структура се развива през 3-5 век в късноримския период. Само през тази година ние локализирахме три езически храма от преди приемането на християнството. Единият вероятно е бил на Аполон, другият на Тракийския конник, друг е свързан с бог Митра. Това е източно божество в Римската империя. Перперикон продължава старите тракийски традиции. Римляните уважават старите култове, добавят нови към тях, за да се стигне до началото на 5-и век, когато пак от Перперикон започва и приемането на християнството в свещената планина Родопите.
- Може ли крепостта Урвич да привлича туристи към столицата, докъде стигнаха разкопките?
- Освен чисто научна, моята работа през последните 15-16 години е свързана и с развитието на културния туризъм. Преди дори не се говореше на тази тема. С Перперикон, Татул и Златоград развихме първата действаща дестинация за културен туризъм у нас. Показахме, че можем. Сега се опитвам да принеса този опит и на други места. Преди всичко тук искам да спомена Мисионис край Търговище. Това е един много интересен град, подобен на Перперикон, но все още е в земята и тепърва предстои да бъде разкриван. В Търговище много разчитат на това, за да се развива културен туризъм в региона. Само след няколко дни започват новите разкопки на Урвич - това е вторият етап, а първият беше през юни. Надявам се да завършим и манастира на Паисий Хилендарски, който вече пет години проучваме. Радвам се, че успяхме да подновим разкопки, които са от преди 30 години. Много разчитам на Урвич, защото е част от една нова дестинация. Знаете за Цари Мали град, който беше завършен, за Самоков. Става дума за туристическа дестинация, която подобно на тази в Източните Родопи ще обхваща София от всички страни. Разбира се, много има да се работи в тази посока. Урвич ще бъде възлово място в тази насока.
- Много богатства се оказа има по нашите земи. Само преди два дни бе открито и злато на 6300 години край Провадия.
- Така е, знам за находката на колегата Васил Николов. България е сред трите страни с най-много археологически паметници в Европа заедно с Гърция и Италия. Не е учудващо, че има толкова много находки. Но трябва да имаме по-целенасочена политика към подбора на паметниците на културния туризъм, които да бъдат изследвани. Вярно е, че се отпускат много евросредства, но те са главно по инфраструктурни проекти. Когато имаме обекти като Перперикон, Мисионис, то те ще бъдат радетелите на културния туризъм. Дори парите да са достатъчни, ако няма целенасочен подход, няма да можем да постигнем необходимото. Макар да гледахме главно негативните примери от преди време, мога да кажа, че по ОПРР “Регионално развитие” миналата година бяха направени близо 30 обекта в страната. Сега ни предстои 2014-2020. Надявам се да продължим това, което започнахме.
- Цени ли обаче вече българинът природните си богатства?
- Между другото сред българите обикновено съществува един негативизъм. Спомням си, че когато през 2000 година започнахме Перперикон, ставаше дума за едно обрасло място, където нямаше дори кози пътеки. Чак към 2004 година започнаха да идват първите туристи. Вече са около 250 000 годишно и знам какво е възхищението на тези хора от това, което виждат. Смело мога да заявя, че патриотизмът у нас съществува. Става дума за истинския, чист патриотизъм на хората, които се гордеят със своето минало. Но важното е, че вече се разбра, че освен гордост, културният туризъм носи и пари на държавата. Кърджалийският регион наистина живна с тези паметници. Строят се нови хотели, а хората вече имат възможност за работа. Веднага се усети колко е важен културният туризъм за нашето население.
- Поучихме ли се обаче от чуждия опит? Обикновено като пример в това отношение се дава Гърция.
- Разбира се, че чуждият опит винаги трябва да се вземе предвид. Понякога обаче нещата се интерпретират неправилно. Знаем как непрекъснато се говори, че гърците правят история едва ли не от два камъка. Не е точно така. Знам колко много пари се изляха в Гърция, как са направени техните музеи и каква реставрация се извърши. Например на Акропола и на о-в Крит, или пък в Турция. Там също се инвестират много средства за съхраняване на своите паметници. Разбира се, важни са и европейските средства, но в тази посока трябва да се работи. Държавата трябва да инвестира в тези обекти.
- Кажете как гледате на бежанската криза? Изключително усложнена обстановка, има ли изход от ситуацията?
- Потресен съм от всичко, което се случва. Работил съм в тези райони - в Сирия, Йордания, Иран, и то като археолог. Изследвал съм паметници, и то неотдавна - преди около 7 години. Признавам си, че не мога да си представя, че една добре уредена държава може да се разпадне по този начин. Това е съдбата на тоталитарните държави. Жал ми е за християнския район на Сирия - между Сирия и Ливан. Лошото е обаче, че не става дума само за сирийци, всеки го вижда. Това са икономически имигранти. Няма съмнение, че трябва да съчувстваме на бежанците, но трябва да имаме предвид, че нашето положение също не е добро. И една бежанска вълна може да зачеркне всичко, което се прави у нас, и то само за няколко месеца. След Първата световна война около 2 милиона бежанци идват в България. Те забавят с години развитието на страната. Нормално е. Трябва да се намери работа за тези хора, да имат жилища. Затова е добре да избегнем тази вълна. Дано да има шанс нещата да се променят и великите сили да успеят да решат проблема.
- Има ли опасност да се промени културният и цивилизационният облик на Европа? Вече се изказаха различни хипотези.
- Не ми се вярва. Според мен той е достатъчно променен заради икономическата имиграция. Всеки знае какво е в Берлин, Лондон или Париж. Надявам се, че всичко ще се оправи. Има наченки на някакви отношения между Москва и Вашингтон. Очакваме срещата след два дни и мисля, че тогава ще се вземе радикално решение спрямо Ислямска държава.
