Сега ще ви изненадаме: Знаете ли, че в област Кърджали безработните са по-малко от люлката на българската икономика - столицата София? Не вярвате? Тогава бързаме да кажем, че не го казваме ние, а Националният статистически институт.
Държавният орган, който има грижата до осигури данните за икономиката на България, публикува все по-странни резултати от своите проучвания, усъмнява се икономистът Явор Алексиев.
Той е категоричен -данните на НСИ понякога са толкова „странни", че дори той със собствената си експертиза не може да обясни. Това най-вече проличава в регионалните данни за икономиката.
Ето защо публикуваме разсъжденията му върху информацията за област Кърджали:
Личното ми усещане е, че при повечето аномалии с данните за област Кърджали, проблемът произтича от знаменателя на уравнението, а именно - броят на местното население. За съжаление, явно никой не знае колко хора живеят в Кърджали.
През последните няколко години НСИ често поставя звездичка (*) след стойността на някои от индикаторите за областта. Това означава, че статистиката не счита данните за достатъчно представителни.
И не е трудно да видим защо:
• В целия период 2001-2014 г. (с изключение на 2005 и 2012 г.) безработицата в Кърджали е не само по-ниска от средната за страната, но и по-ниска от тази в столицата (на графиката).
Според официалните данни безработицата в Кърджали през 2014 г. е едва 4,9% - стойност, на която дори някои немски провинции биха завидели. Обяснение за това може да се търси в по-ниската икономическа активност на населението, но дори тогава - липсва логично издържан отговор на въпроса защо безработицата в Кърджали е по-ниска от тази в много други области със сходна (и дори по-ниска) икономическа активност, където безработицата е много по-висока от тази в столицата.
• През 2014 г. механичният прираст на населението е положителен - 12‰. Това е най-високата стойност за цялата страна в периода от 2006 г. насам и означава, че на всеки 1 000 души напуснали областта, в нея са се заселили 1 012 души. В резултат на това, според оценката на НСИ за средногодишното население на областта, броят на населението нараства с 356 души. През същата година средногодишното население нараства в само 3 други области - София (столица), Варна и Бургас, като Кърджали е на второ място след столицата по ръст на населението.
• Според официалните данни на НСИ делът на домакинствата с достъп до интернет в областта сеувеличава от 45,8% през 2013 г. до 65,8% през 2014 година. В същото време делът на лицата на възраст 16-74 години, използвали интернет, спада от 42,1% на 39,5%. Обяснение нямам.
• Съпоставка на ИПИ между броя на здравноосигурените лица в областта (според НАП) и броя на средногодишното население, показва, че през 2013 г. здравноосигурено е 100,4% от средногодишното население на областта. Изкривяването идва през 2009 г., когато „здравноосигурените скачат" от 86,1% на 107,2% от населението, след което следва период на плавен спад. Тук проблемът е по-скоро в данните на НАП, тъй като данните на НСИ за броя на средногодишното население не показват резки промени.
Объркахте ли се? Ние също сме смутени.
Ето как икономистът си обяснява тази данни:
Част от обяснението зад някои от „странните данни" на НСИ се крие в липсата на достатъчно средства за провеждането на по-мащабни извадкови наблюдения.
Независимо дали от чисто статистическа гледна точка резултатите на едно такова изследване са „приемливи" или не, последващият дори повърхностен преглед на постигнатите резултати трябва включва опит за откриване на поне някаква социална или икономическа логика в тях, пише Алексиев.
