Със своя примитивен светоглед терористите от "Ислямска държава" унищожават културните корени на ислямската религия. Те просто не могат да приемат, че светът не започва с исляма. Анализ от Райнер Херман във ФАЦ.

Списъкът с разрушения, извършени от "Ислямска държава" (ИД), непрекъснато се удължава. Най-напред терористите съсипаха музея и крепостната стена в иракския град Мосул, те продължиха да опустошават паметници на културата в Нимруд и Хатра, за да увенчаят зловещите си разрушителни деяния в сирийския град Палмира. Тези нови варвари унищожават не само предислямски антични градове, но и джамии и гробници, черкви и манастири.

С тази оргия на разрушението, с този културен вандализъм "Ислямска държава" иска да ни провокира и да ни покаже в чии ръце е ножът в Леванта. На фона на примитивния дуалистичен светоглед на ИД обаче нейният терор придобива и теологическо измерение. Идеолозите на "Ислямска държава" превъзнасят представата за някакъв идеализиран ранен ислям и по този начин отричат цялата 1400-годишна история на своята религия и традициите, в които тя се практикува. Отричат както мистичния ислям, така и шиитския, както простонародната благочестивост, така и многообразието от различни теологически интерпретации. ИД заличава всички тези проявни форми на исляма и ликвидира техните носители.

Модерни храмове вместо древни джамии

Нейният терор е насочен и срещу всички онези, чийто светоглед не се крепи изцяло върху исляма. Защото "Ислямска държава" познава само две състояния на света: идеала на ранния ислям и тъй наречения "свят на незнанието".

Мюсюлманите традиционно наричат предислямските епохи тъкмо "ерата на незнанието". През модерността обаче оценката за предислямските времена постепенно се промени. Предислямската арабска поезия например, която възпява такива добродетели като честта, храбростта и великодушието към враговете, спомогна за възникването на една нерелигиозна арабска национална гордост – нещо, което никак не се харесва на "Ислямска държава".

ИД категорично отхвърля и националните идентичности на малкото близкоизточни държави със стабилни граници, чиито основи са вградени още в предислямската култура: днешен Египет се смята за наследник на цивилизацията на фараоните, днешен Тунис – на Картаген, Ливан – на Финикия, Иран – на древна Персия. В тези страни се е развило едно национално съзнание, което няма нужда от исляма.

Тъкмо оазисният град Палмира е дал огромен принос за възникването на арабска национална гордост отвъд границите на религията. Зенобия, легендарната арабска владетелка на Палмира, се възправя срещу Рим и за известен период превръща арабите в могъща сила. През нейното столетие, трети век сл.Хр., един арабин става римски император, а градът се превръща във важен търговски център. И всичко това се случва далеч преди исляма.

Ислямистите, които признават като идентичност единствено общността на мюсюлманите, категорично отхвърлят всякакви национални и етнически самоопределения. Те не допускат друга идентичност, освен ислямската. Изнасяйки своя пуритански ислям, саудитците например винаги са разрушавали стари джамии, за да изкоренят местните традиции. На тяхно място те издигат еднотипни, уж модерни храмове, в които разпространяват своя екстремистки ислям.

В много страни обаче дори ислямистите са се примирили с историческата приемственост от предислямско време. В Египет никой не поставя пирамидите под въпрос, в Тунис никой не възразява срещу Картаген. В началото на революцията в Иран иконоборците се опитаха да изравнят със земята някогашната столица Персеполис, но още тогава местното население им попречи. И все пак в повечето страни, които се дефинират през исляма, археологията е поставена на тежко изпитание - просто защото показва, че светът не започва с исляма.

За тях слънцето се върти около земята

Радикалният дуалистичен светоглед на "Ислямска държава" няма предшественици в традицията на исляма, той е продукт на модерността. Първият, който започва да пропагандира разделението между ислям и "незнание", е египетският мислител Сайид Кутб, екзекутиран през 1966 година. Той твърди, че е "ислямски дълг" да се води война срещу всички онези, които – подобно на тогавашното египетско ръководство – все още са привързани към "незнанието". Кутб смята, че завръщането на "незнанието", към което той причислява и секуларния национализъм, е най-големият проблем на съвременния ислям. За него съществува едно-единствено решение: ислямът трябва да се наложи по цял свят, ако трябва дори с насилие.

Мнозина ислямисти отричат дори собственото си древно ислямско наследство. Навремето Ибн Баз например, главен мюфтия и министър на религията под короната на саудитския крал Фахд, не разреши да се реставрират древните строежи в Мека и Медина. Според него, мюсюлманите не бивало да се прекланят пред тях, защото това било признак на езичество и ги отклонявало от пътя на пълно покорство пред единствения бог. В своята битка срещу "незнанието" Ибн Баз проповядваше още, че слънцето се върти около земята. И ако "Ислямска държава" изобщо следва някаква традиция, то именно тази.