Кърджали е политическа лаборатория на неоосманистите и Давутоглу признава това.

29 юни 2012 г. на посещение в Кърджали е тогавашният турски министър по европейските въпроси Егемен Багъш. В препълненият Дом на културата, пред море от турски знаменца той нарушава протокола и се отказва от преводач под предлог, че залата го разбирала чудесно.Това става в присъствието на тогавашната областна управителка Иванка Таушанова и партийният актив на ГЕРБ. Конфузията се допълва от огромен портрет на Реджеп Таип Ердоган, провесен от балкона в залата. След приключването на срещата с „кърджалийската общественост”, представлявана от актива на ДПС Багъш зявява:”Ние се убедихме в подкрепата на кърджалийци за европейското членство на Турция”.

Визитата на Багъш в Кърджали е знакова

Тя съвпада със стогодишнината от началото на Балканската война, довела до освобождението на града и със скандала „Делов”, провокиран от ДПС и довел до отказ да се присъди на генерала, освободил града, посмъртно званието „Почетен гражданин”. За да даде морално рамо на ДПС, идва лично лидерът на турските националисти Девлет Бахчели, който намерил целесъобразно да обходи местата, където е имало сражения по време на Балканския конфликт.

Споменът за тези събития изплува по повод една новоизлязла книга.Тя е първият сериозен прочит на доктрината на неоосманизма на водещата по политическо влияние в Турция Партия на справедливостта и развитието в България. Автор на изследването е дългогодишният дипломат, бивш зам.-външен министър Любен Петров. Трудът му ”Неосманизмът, новата политическа доктрина на Република Турция” е провокиран от друго изследване - това на сръбския професор Дарко Танаскович ”Неоосманизмът.Турция се връща на Балканите”. Любен Петров откровено отбелязва, че книгата му е плод на дебат в Центъра за стратегически изследвания на БСП, партията имала най-колеблива политика по националния въпрос, но спешно нуждаеща се от обективен анализ на новата турска доктрина. Петров се опитва да направи обективен анализ на това явление, придобило в самата си родина названието неоосманизъм. Тази доктрина е оформена във фундаменталният труд на някогашният университетски преподавател и настоящ премиер на Република Турция Ахмет Давутоглу, озаглавен „Стратегическа дълбочина. Мястото на Турция в международните отношения” и излязъл от печат през 2001 г.

Ето какво пише за създателя на доктрината на неоосманизма Любен Петров:”Давутоглу е харизматичен учен-ерудит,политик,прагматик и добър комуникатор,харесван в първите години в Турция дори от опонентите.Ползва се с доверието на тогавашния премиер Ердоган и на тогавашния президент Гюл.Назначен е за външен министър на 1 май 2009 г.Под ръководството на тази „тройка” външната политика на Турция през първите години се динамизира,стана многовекторна, подчертано самостоятелна, иновативна, гъвкава и настъпателна.Базирана е на труда на Давутоглу „Стратегическа дълбочина”,но не е официализирана като държавна политика.”

Какво е мястото на Кърджали в тази политика. Градът е наричан сред политическия елит в южната ни съседка Калето/крепостта/ на турците.На езика на ДПС бе преведено като Бастионът на Доган.Няма виден съвременен политик с изключение на бащата на неоосманизма, който да не го е посещавал.И да не е отправял от тук 

послания към „сънародниците”

Ето как самият Давутоглу вижда Кърджали в пъзела на турската външна политика:”Дъгата,която върви югозападно и се простира от Бихач до Средна и Източна Босна към Санджак,Косово,Албания, Македония, Кърджали до Източна Тракия. Това е балканската геополитическа и геокултурна аорта за Турция”.

Кърджали е политическа лаборатория на неосманистите. Само за броени години местният актив на ДПС от прокемалиски се ориентира проислямистки. Срещите на председателя на ДПС Лютви Местан с Ердоган и Давутоглу преориентираха Движението за права и свободи към оста на неоосманизма.

Любен Петров обяснява тази доктрина така: ”Неоосманизмът следва да се разглежда като продукт на имперското мислене на новите турски ръководители”. Той посочва, че корените на доктрината са в турско-ислямския синтез на покойния президент Тургут Йозал и формулирания от неговия външен министър от еврейски произход Исмаил Джем външнополитически приоритет: ”Ако Турция иска да стане страна, имаща значение за света, тя трябва на първо място да прегърне своето минало като имперска сила и да взаимодейства с непосредствените си съседи”.

Давутоглу не се поколебава да развие този тезис. ”В контекста на новата геополитика той поставя на първо място отношенията на Турция с държавите, които днес се намират на териториите на някогашната метрополия”, пише Любен Петров и добавя: ”В разпространението на влиянието на Турция върху тези държави според него е ключът на превръщането на Турция отново в регионална сила, във фактор със световно значение. В основата на това разбиране е заложено убеждението, че половинхилядолетното османско присъствие в тези региони е време на възход, разбирателство, разцвет, мирно съжителство между народите, независимо от техния етнически произход или религиозни вярвания, период в който са строени джамии и църкви, давани са различни права на самоопределение и самоуправление, през които всеки един е можел да се издигне до най-високите постове в Османската империя”.

Османската идилия днес

се пренася в политическата лаборатория „Кърджали“. Сега след дванадесетгодишно управление на кмета от ДПС Хасан Азис градът е обявен за „Столица на толерантността”. На повърхността е политическата идилия на третомартенското кафе на кмета, попа и мюфтията. Зад него обаче стои безпощадна битка за политическо, икономическо и културно влияние. Тази битка се води с формулираната от Давутоглу „мека сила”.

Бащата на неоосманизма очаква възраждането на предишното влияние на османската държава. Целта е не това да бъде постигнато с военни средства, не с териториално разширяване, не е и Турция да владее съседни държави. Според Любен Петров съвременните турски държавници добре съзнават, че това е непостижимо в днешните условия. Меката сила обаче, която се прилага, не изключва военната. Примерът със Сирия е показателен.

Давутоглу обича да говори за „златния век на Балканите” по време на Османската империя. ”Османското наследство в случая се използва за теоретическо, идеологическо, политическо, морално и дори юридическо основание на Турция да претендира за Балканите като за собствена територия, която й принадлежи по право”, пише Любен Петров. В това си съждение той е много точен. То се потвърждава от изявления на един от фаворитите на Ердоган, бившия председател на парламентарната комисия по външна политика в Меджлиса Ферад Сеид, който публично заявява: 

”Владели сме Балканите и пак ще ги владеем!”

Самият Давутоглу е по сдържан: ”Мюсюлманските малцинства, останали в наследство от османската държава са фундаментът на политиката на влияние на Турция на Балканите”.

Опитите за противодействие на балканските държави на неоосманизма също са анализирани и за тях има рецепта: Най-важното е да се попречи на сръбско-българско-гръцки блок, защото един вероятен сръбско-българо-гръцки съюз може да доведе до увеличаване на натиска върху жизненоважния за региона пояс, да отвори пътя за разпадането на Македония и пълното разкъсване на връзките между Албания и Босна”. Давутоглу препоръчва: ”Турция следва своевременно да реагира с инициатива със сключване на конструктивни противодоговори”. Турският политик препоръчва най-активно да се действа спрямо България, да се следи нейния пулс непрестанно.

Два са комплексите от проблеми, по които Турция и България не могат повече от век да постигнат разбирателство. Първият са взаимните финансови и имуществени претенции. Вторият е проблемът за мюсюлманското население в нашата страна, за което южната ни съседка иска да бъде признато за турско национално малцинство. Впрегнат е голям финансов ресурс, плеяда от институции и преди всичко неправителствени организации. Според Любен Петров засега проблемите са нерешими. Той препоръчва по подобие на Гърция, България да не създава пречки пред усилията на Турция за еврочленство. Страната ни обаче трябва в хода на преговорния процес да търси решаване на спорните въпроси.

Иван Грозданов