Над 30 са находищата на злато и сребро в област Кърджали. Не всички от тях са проучени добре, но геолозите смятат, че потенциалът за развитие на златодобива е много голям. Тук е единственото златодобивно дружество в страната - ГОРУБСО-Кърджали, което експлоатира находището „Чала“. В момента се очаква да започне разработката на находището „Ада тепе“ край Крумовград с доказани залежи от 28 тона злато и находището „Седефче“ с 3,6 тона злато и около 80 тона сребро. Подадени са инвестиционни намерения за разработката на още три находища. Едното от тях - „Момчил“, е със запаси от 2,6 млн. тона златно-сребърни руди. Край Ардино е находището „Китница“ с 2,9 млн. тона златно-сребърна руда, а край кърджалийското село Македонци е находището „Надежда“ с около 2 млн. тона златно-сребърна руда. Специалис-тите считат, че през следващите десетилетия златодобивът ще се превърне в основен поминък за голяма част от населението в Източните Родопи и ще доведе до разцвет на местната индустрия.
Не по-малко важни от златото са огромните залежи от бентонит, перлит и зеолит. Кърджали е един от най-големите производители в света на продукция от тези нерудни изкопаеми, очаква се реализация на голяма френска инвестиция в обновяването на съществуващите производствени мощности. Районът е богат и на полускъпоценни камъни: аметист, аквамарин, ясписи и ахати, тук е тяхното най-голямо находище в Европа. Открити са и диаманти, но те нямат ювелирна стойност.
Златни се оказват и богатите водни ресурси на Източните Родопи. Тук са изградени три от язовирите на каскада „Арда“: „Кърджали“, „Студен кладенец“ и „Ивайловград“. С общ обем над 1,2 млрд. кубически метра каскадата е на първо място в страната, производството на електроенергия надхвърля 500 гигаватчаса годишно. Очаква се строителството на още три водоема в горното течение на река Арда: язовирите „Мадан“, „Китница“ и „Ардино“, които ще превърнат каскада „Арда“ в най-големия хидроенергиен комплекс в страната с годишно производство над един милиард киловатчаса електроенергия. Големите изкуствени езера дават възможност за бурно развитие на туризма. Няколко десетки са построените вече хотели на трите язовира, а край селата Енчец и Главатарци израснаха курортни комплекси с възможности да приемат няколко десетки хиляди туристи. Районът е изключително популярен сред любителите на спортния риболов, славата на гигантските сомове привлича стотици рибари и техните семейства. Освен традиционните за България видове тук може да се уловят и рядко срещаните есетрови риби. Ръст бележи и ловният туризъм. Край язовир „Студен кладенец“ е най-голямата в страната популация на елени лопатари, а в ловните стопанства „Женда“ и „Болярци“ може да се отстрелят рекордни трофеи от муфлони и диви свине.
Източните Родопи вече са едно от най-известните места в Европа за природолюбителите. Тук има над 30 вида диви орхидеи, десетки защитени видове, като родопско лале, силивряк, крем и божур. От няколко години с успех се интродуцират изчезнали от нашата природа животински видове. На свобода вече препускат стада от диви коне - тарпани. Европейските бизони - зубрите, вече се аклиматизираха успешно, и дори се появи първото родено в Родопите зубърче. Очаква се с подкрепата на американски и холандски фондации Кърджали да се превърне в един от най-големите центрове за тяхното отглеждане, а стадата им да бродят на свобода в планината.