Анкета сред българи мохамедани за осъществената  смяна на турско-арабските имена с български бе проведена  по проект на Софийският университет „Св.Климент Охридски”.Целта на анкетата бе да се чуе мнението на хората,четиридесет години след като по инициатива на някогашната Българска комунистическа партия започна процес на приобщаването им към българската нация.Според ръководителя на проекта проф.Христо Матанов интервютата са проведени в региони,където приди това не е водена пробългарска пропаганда.Става въпрос на населени места,където не е действала българо-мохамеданската Дружба „Родина” в периода 1937-1944 г.

Не са обхванати и села,чийто население традиционно демонстрира българската си етническа принадлежност и дори подпомагаше с доброволни отряди процесът сред други етнически общности.

Обхванали сме селища в Района на Сатовча и Тетевен,които считаме за останали настрани и неподвластни на политическата конюнктура,споделя в предговара на книгата”Българите мохамедани и събитията  от 70-те години на ХХ век” проф.Христо Матанов.В нея са публикувани интервтата направени с представители на българомохамеданската общност.

Светла Милчева от Галата споделя:”Сама съм си избрала името.И имам и племеница и я кръстиха така на мойто име Светла.Ми майка ми ми вика все Рахме.А инак мъжа ми си ми вика Светла.”

Красимир Киров от Глогово разказва”А между другото една подробоност-значи още от дете…мен са ме наричали Кирчо,както тука в училище,така  и в тухникума и там даже ми произлезе прякорът Кирчата”.

На въпрос към Евгения Дойчинова от Български извор,повлияла ли е промяната на името на нея и на децата й тя отговаря:

”Ами та повлия.Като ходят насам –натам ,те вече нали не се срамуват с турските имена,с помашките имена,а са си българе.Единият ми син ходи чак в Трявна,та там са се прекръстили,той в манастир,и снаха ми.Момчето не се е прекръстило,а ма той ще се покръсти и той.То си води българка.”

Георги Кулов