Мощно „Ехо-о-о!”огласи обедната, сънлива тишина на село Миладиново. Нетърпеливи родители очакваха в двора на ОУ ”Христо Ботев” членовете на Природоизследователски отряд „Малката Ахрида” след тридневен тренинг на палатков лагер в Националния ученически център за военно обучение край село Широко поле. От училищния автобус наскачаха обгорели от силното слънце, възбудени и усмихнати „до уши” щастливците.
Командирът на отряда – осмокласникът Джанер Мустафа обобщи кратко: Преди три дни , като ни изпращаше, Директорът на нашето училище, г-н Байрам Юсеин ни пожела приятно прекарване и незабравими спомени. Сега мога да споделя, че тези три дни бяха за нас фантастично приключение. За цялата година не сме преживели и половината от емоциите в лагера. За първи път спим в палатка,започвахме деня с утринна ведрина и крос, сами приготвяме храната си, след обучение брахме билки за конкурса:”Най-добър полски букет”и още и още…, без почивка, но с голямо удоволствие.
Кое ни беше най – интересното? – Срещата с полковник Ерол Алиевич, който ни запозна с устройството на автомат „Калашников” и друго бойно оръжие; обучението за стрелба с въздушна пушка от капитан Минчо Гумаров - Началник на лагера и състезанието по стрелба и дартс; военизираната и спортно-туристическа щафета; минаването по въжен мост. Особено интересен ни беше ръководеният от планинския спасител г-н Валентин Чифликов тренинг с алпийска техника и спасителната акция с алпийска седалка, карабинери и осигурителни въжета и още и още… Най - вълнуващ обаче беше нощният поход „Тайните на нощта”. Непрогледната тъмнина, нощните звуци на гората и светлите „тунели” на прожекторите някак ни плашеха , но осигурителното въже, отличните инструкции и спасителната група ни даваха сигурност и спокойствие.
Главният съдия и ръководител на спасителния екип – осмокласникът Синан Юсуф допълни: Най – голямото шоу бяха състезанията, но върхът беше състезанието за теглене на въже между двата отбора, само между момчета и само между момичета и лагерният огън. Несъмнено най – голямото удоволствие беше полевата „баня” с маркуч от войнишката водоноска.
Хюлия Али и Шенай Шенол - страхотният домакински екип някак обидени възразиха: Като се хранеха всички ни хвалеха, а сега забравиха. Не беше ли голямо преживяване, когато всеки си направи и си опече невероятно „туристическо шишче”; ами войнишката боб-чорба; кюфтетата, шишчетата с вкусната оризена гарнитура „Президент” и оригинална салата; ами превъзходният чай три пъти дневно?
Уморени , но видимо доволни ръководителите на отряда Елена Топалова – учител по биология, химия и география в училището и Златко Янев – възпитател споделиха, че успешният лагер е по европейския проект „Искам, знам и мога” към Центъра за образователна интеграция на деца и младежи от етническите малцинства - София. „Средствата по проекта не бяха достатъчното условие за добрия резултат, сподели г-жа Топалова. Залогът беше взаимодействието с родителите. И в подготовката и по време на лагера родителите бяха до нас. Безусловно ни подкрепяше училищното ръководство и педагогическата колегия. Всеки дин имахме родител в помощ за приготвянето на храната, а и директорът ни посещаваше ежедневно. Дължим изключителна благодарност на г-жа Айлин Али, майка на две деца от отряда, и майката на Командира на отряда, г-жа Гюлшен Мустафа и както и на Началника на Националния ученически център за военно обучение край с. Широко поле - капитан Минчо Гумаров и неговия помощник Али Ахмед за създадените перфектни условия и подкрепа”.
Няма по - хубав завършек на учебната година, жалко че завършваме това училище защото директорът обеща, че още през септември лагерът ще се повтори и за другите ученици, съжалиха осмокласниците и отново „Ехо-о-о” за благодарност огласи училищния двор.
