При използването на специални разузнавателни средства (СРС) са били допускани многобройни и съществени нарушения по цялата верига. Контролът по използването на СРС е принизен, а съдиите са проявявали „безкритично и незаинтересовано отношение“.

Това са основните изводи от доклада на Бюрото за контрол над СРС, подписан от шефа му Бойко Рашков. Докладът е за 2014 г. и е депозиран в парламента.

Едно от фрапиращите нарушения е за подслушване на граждани под претекст да се изясни тяхната самоличност. Подобна възможност е дадена в чл. 12 от Закона за СРС, като спецсредствата се използват спрямо „обекти“ - например фирмени телефони. регламентът е категоричен - в момента, в който се установи кой ползва телефона, това СРС се прекратява, се подчертава в доклада. Но на практика се е получавало друго. В един от случаите е установено, че службите са имали сведения за ползвателя на телефона и са можели просто да ги проверяват. В друг по искане на ДАНС съдът е разрешил два месеца подслушване за установяване на „неизвестния“ ползвател, но макар целта да била постигната, било изпратено ново искане - за продължаване на срока за ползване на СРС, този път за 4 месеца. Тези случаи налагат да се отговори на въпроса дали целта не е била да се подслушват неограничен кръг граждани без никакви данни те да са участвали в престъпления, сочи Бойко Рашков.

Общо през 2014 г. спецсредствата са били използвани спрямо 4202 лица и 645 обекта. Констатирани са 334 нарушения, като 150 от тях са били „хванати“ от съда, който е отказал разрешения. В 184 от случаите обаче магистратите са казали „да“ в нарушение на закона. Най-масово това е ставало за престъпления, за които СРС не може да се прилагат.

През 2014 г. бюрото е уведомило 4 граждани, че спрямо тях неправомерно са били прилагани СРС.