Една снимка истински ме стресна – и вие бихте се уплашили, ако се замислите. Тя ни показва Гърмен от високо – виждаме две тълпи една срещу друга. 
Две армии една срещу друга. 
Това е боен фронт – в навечерието на Сблъсъка. 
Ако влезете в тълпите от двете страни на фронтовата линия – както правят репортерите, ще се удавите в подробностите – кой кого, кой какво – и Истинското Зло отново ще бъде прикрито. 
Ръмженето от двете страни на фронтовата линия скоро ще прерасне в открит сблъсък, очевидно е. Но изобщо не мислим за това.

Гърмен демонстрира провалът на лъжата за българския „интегритет“.
Големият блъф, с който ни залъгват от четвърт век.
А истината е, че постепенно превърнахме нашите цигани в нашите кюрди – сякаш си ги представяхме като някакъв материал за изтребление.
Създадохме една общност, пренебрегвана във всяко едно отношение.

Ония от политическата Секта поне да си бяха признали, че изобщо не знаят как да се справят с Бедата. Те се оказаха ялови и в това отношение, както и във всяко друго. Напъваха се политическите мушмороци да наричат циганите „роми“ – и така сметяха, че са изпълнили патриотичния си дълг.

Циганите станаха роми, а нашите будали изобщо не забелязваха, че в същото време българите стават цигани.
И това бе неизбежно, след като постепенно бяха изоставени от собствената си държава. Напълно изоставени.
Защото само в една дива държава могат да се случват фалшивите полемики, които вървят в здравеопазването; само в една дива държава случайни типове могат да се разпореждат в образованието, отбраната и правосъдието; само в една дива държава можеш да станеш министър, след като си търкал няколко седмици обувки в уличен протест. Да не изреждам повече.
Но се напъваме някой наш град да стане „Европейска столица на културата“ – заради тамошния „античен театър“, примерно, макар че в същия град правят опит с един замах да съсипят болниците му.
Или броим колко зяпловци са минали през Лувъра, за да видят тракийското злато. Това са утешенията в една дива държава.

Никой нищо вече не чете – некролозите излизат в по-голям тираж от книгите дори на световни автори.

От Европа някой ни казва, че учениците ни са най-неграмотни в Европа, тия дни пък един учител изплака, че за 45 процента от тях българският език е непознат – но и това не ни стряска.

Както е тръгнало, ще започнем да се хвалим, че говорим на тракийски.

А след това ще направим изложба в Лувъра, за да покажем идиотите, които го говорят.
Това е циганизирането на българския народ, което никой не може да спре.
Когато още преди около десет години /2004/ Доган извади на тезгяха тезата си „Заедност“, това изобщо не направи впечатление на Сектата – ушите им там отдавна са запушени от лой.
А дори Горан Брегович бе впечатлен от прозрението на Доган. Представих във „Всяка неделя“ един внушителен техен диалог. Сектата обаче нещо изръмжа – и толкова.

На мнозина, особено на Костов, им се зловиждаше българския „етнически модел“, само защото той беше предложен и осъществен от Доган. „Няма етнически модел!“ – отсече Костов/Черният ангел. А той, дори някой ден да си признае, че е циганин, нищо не разбира от междуетнически отношения.

Той разбира само от пари, това напоследък пак стана ясно. Прави с парите си в КТБ врътки – като същи циганин пред някое чейнч бюро, обаче говори големи приказки за всичко останало, както се полага на един истински провален български политик. И винаги има медийни шарани, които да го зяпат в устата.
И какво ставаше във всичкото това време с циганите, докато Сектата подритваше „етническия модел“, освен че бяха станали роми – макар че те самите казваха, че не са никакви роми, защото усещаха отровата на притворството.
Какво ставаше с тях?

Какво си казваха те – за нас, за нас, за тия, дето минаваме за българи, за българи с тракийско злато накичени, за българи, дето не си знаят езика?

Какво си мислеха циганите, когато чуваха някой да гъгне, че няма етнически модел – а това означава, че и етническият интегритет, мир и всичко останало си е просто един блъф.
Как какво – започнаха истински да се убеждават, че сме си – ние – едни обикновени идиоти, нищо повече.
Ако няма етнически модел, какво тогава ни спаси от бъркотиите, които иначе сполетяха Югославия след падането на Стената? Какво? Костов ли – или други мекерета, които минават за политици?
Сега Черният ангел прави доноси срещу „Лукойл“ в Лабораторията си за Интриги, на която иначе никой на обръща внимание; той най-много обича този формат: да върти игри с някаква маргинална организацийка, с някаква МЗП – Малка Злобна Партия, от която да пръска отрова; сега същото е и с Лабораторията.

Той си откраднал парите от КТБ, но шараните са готови да го слушат за „Лукойл“ и да примират. А самият Лаборант преди четвърт век хариза за никакви пари „Нефтохим“ на руснаците, пък днес те му се виждат като измамници. Същото се случи и с централите „Марица 1“ и „Марица 3“. Сега кабинетът се хвали, че те намаляват цената на тока със сто милиона годишно – а защо чак сега? И как ще ни компенсират за авантата, която пак Костов им остави в продължение на над 10 години? 
Този милиард го търсете от Костов, не джобните му пари в КТБ.

Никога няма да го направите, заради консенсуса в Прокажената ви Секта. Никога.
Да не си въобразявате, че циганите не схващат и тия номера – макар отдавна да са в по-късна фаза на окончателното и безвъзвратно оскотяване.
През годините съм писал десетки пъти за циганите, понякога жестоко грубо. Представял съм удивителни по своята безчовечност истории. Но сякаш – сега си го казвам – съм се насилвал да търся някакво утешение в малките беди, защото не исках да повярвам, че Голямата все пак ще се случи.
Ето някои от тези истории. Бай Иван не смееше да се прибере от града в родното си село, нейде в Монтанско – всеки път циганите го причаквали и го пребивали, системно, така приватизирали не само бащиния му дом, но и личната му история. Това още през 2003 година. Накрая човекът дойде във „Всяка неделя“ и се опита да измоли от Бойко, който беше главен секретар на МВР, един пистолет. Получи го, колкото фантомната ни армия ще получи нов изтребител.
Един достолепен български офицер, полковник от запаса, пък беше прописал стихове – но в затвора. Веднъж бил във виличката си край Сливен и чул някакъв шум от съседната къща. Учудил се, защото тя била ограбена до шушка, и излязъл да види какво се случва. Видял двайсетина цигани да свалят керемидите от покрива на съседа – те тръгнали към него, той се уплашил и застрелял едно циганче. 25 години щеше да пише стихове в затвора.

Още преди десетина година циганите вече постепенно налагаха геноцида над старците от бедняшките български села.

По време на пернишкото земетресение, един старец не искаше да отключи вратата си, когато съседите му искаха да го измъкнат навън – мислел, че са обирджии цигани, уплашен бил като животно.
Друг обикновен човечец каза може би най-прочувствените думи за годините на целия Преход, когато му отмъкнаха всичко от сиромашката къща:

„Не искам някой циганин да яде с моята лъжица!“ 
Убиха като куче проф. Калоянов – обаче Сектата си затрая.

В Красна поляна циганите вече ревяха „Смърт на българите“ – оттогава минаха немалко години,

Огънят бе запален, но идиотите от Сектата сякаш са и нестинари – ходят по жаравата, и изобщо не я усещат.

Сетне започнаха да поругават български гробища, да обръщат и трошат надгробия; още по-сетне поругаваха със сексуални жестове първенците на Българското, особено упорито се гавреха с Левски; и още, и още –

край няма тази Агония на Българското.

И това не бяха случайни прояви, нищо подобно – циганите упорито проверяваха пределите на българското търпение. На българския Страх. Днес са наясно. Много сме търпеливи. И много страхливи.
Формулата за етническия мир удобно – и тарикатски – бе пренасочена единствено към турците. Ами циганите?
Те какви са – може би са експонати, подходящи за Лувъра – в една изложба, представяща екземпляри от българските земи.
А истинският тътен винаги се е чувал именно откъм циганите. Но Сектата не чуваше нищо.

И тогава циганите пристанаха на турците. 
Те търсят арбитраж при тях.

А утре ще го търсят и другаде. Те са нашите вътрешни имигранти, не по-малко страшни от външните.
Ония идват, абсолютно подвластни на вярата си; тукашните пък са абсолютни безверници.

И когато двете орди се слеят – това ще е краят.

Освен ако арбитражът на ДПС не се справи.
Вижте какво се случи в Гърмен. Ахмед Башев го посрещат със зурли, тъпани и баклава /може би/. Може да съм му дали и един бял кон. Ахмед Гурко.
Клетата Бъчварова пък не успяла дори да си отвори устата, само отронила: „Дошла съм да ви изслушам“. И от другата страна на фронтовата линия – българската – я емнали. Правилно.
Българите отдавна нямат никакво желание някой да ги изслушва и сетне да им дудне нещо си.Те са затъкнати до гърлото от нечии празни думи, а също и от собствените си стенания. От циганската махала в Гърмен идва победоносният тътен на тъпани и зурли –

а българите трябва да задоволят да скимтят. Докога? Та те отдавна са минали критичната линия.

Гърмен ясно показва, кой ще прави арбитража. ДПС ще получи тотално стратегическо предимство. КараИван/Костов ще се пазари за паричките си в КТБ, а пък Доган ще рисува поредната си визия.
И пак да се запитаме – какво мислят за нас циганите?
През 1989 година, когато принудихме турците да се изселват, станаха много популярни думите на един циганин: „Няма да се разберете – рекъл той – затова турците да вървят в Анадола, българите в Коми, а ние, циганите, да оправяме държавата!“
Звучеше предизвикателно – мрачен, жлъчен хумор, обаче има и истина в тия думи. Коми беше автономна съветска република, където доста българи си вадеха хляба с дърводобив – сега и тази възможност я няма.
Но зад онези дръзки цигански думи е имало и едно прозрение сякаш: не можем да се оправяме сами, това е факт.
Затова да не се плашим и поне да знаем, какво мислят циганите за нас.

Ето какво: ставаме само за Коми; политиците ни не се справиха със собствената си държава – освен, че системно я окрадоха; страхливци сме – дори от циганите се уплашихме, още тогава, когато не бяха навирили гребена; корумпирани сме – точно ние научихме циганите да продават гласовете си, и пр., и пр. 
Изоставихме един милион души на произвола на съдбата. Глупаци сме – защото дори не си помислихме, какво ще произлезе от това.

А сега ще избягаме и от фронта. Ще дезертираме

Кеворк Кеворкян